Къмпинги за природосъобразен туризъм може и да няма, но пък глоби ще има още от 1 януари догодина. Така през сезон '26, ако държите да къмпирате с палатка, кемпер или каравана по морето, бъдете готови със съответната сума: между 500 и 1000 лв. и от 1500 до 3000 лв., ако упорствате и ви хванат повторно.

Това се разбира от внесени промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от група депутати от управляващата коалиция ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ".

В момента нормативната база предвижда санкциите да влязат в сила една година след приемането на специалната наредба за т.нар. диво къмпиране. Такава бе приета на 1 октомври т.г. (въпреки множеството отрицателни становища по нея), което означава, че глобите би следвало да влязат в сила от 1 октомври 2026 г. - в края на туристическия сезон.

Според вносителите Любен Дилов-син (ГЕРБ), Галя Василева (ГЕРБ), Станислав Губеров (ГЕРБ), Младен Шишков (ГЕРБ), Петър Кънев (БСП) и Александър Рашев (ИТН) обаче налагането на глоби трябва да се "спеши" - "за да се избегне санкционният вакуум през сезона на 2026 г."

Проблемът се корени в това, че управляващите приеха наредбата за къмпингуването по морето без участието на засегнатите страни, като с нея на практика ги поставиха извън закона. Причината е, че режимът за обособяване на място за диво къмпиране от частно лице е изключително тежък и може да откаже всеки желаещ още в зародиш. Общините и самата държава пък нямат никакво намерение да отделят парцели за целта. С други думи любителите на природосъобразен туризъм няма къде да практикуват такъв в България. 

Много регулация, мижав интерес

Както Клуб Z многократно е писал, концепцията на държавата изначално е сбъркана, защото предлаганите правила за поставянето на палатки, кемпери и каравани касаят само Черноморието. Приема се, че къмпиране няма нито в планините, нито около язовирите и мн. др., което е далеч от действителността.

Въпреки че в кабинета "Денков" бе разработена наредба, съвместно с кемпер обществото и неправителствения сектор, с идването на власт на ГЕРБ-БСП-ИТН и подкрепящата я ДПС-Ново начало, бе реанимиран старият вариант на наредба - на кабинета "Борисов 3" и набързо и на тъмно приет.

Според новите-стари текстове няма никакво изискване (или поне поощрение) държава и местна власт да отредят парцели за целта. Но какво трябва да направи частен собственик на терен, ако реши да го обособи като място за къмпиране? - Да подаде заявление до кмета, което трябва да съдържа всички налични данни за имота, скица от кадастъра, документ за собственост, "ситуационен план", изготвен в определен мащаб и от оторизирано лице, правила за ползване на мястото, становища от: органите за пожарен контрол, здравните власти и екоминистерството. Кметът може да откаже - ако реши, че някое от условията не е изпълнено. А ако иска - желаещият да обособи такъв терен - да обжалва. 

Наредбата указва и до 3-годишен срок за ползване на даден терен за тази цел, позовавайки се на това, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно (по ЗУЧК), както и на разпоредба от Закона за задълженията и договорите, според която лицата, които вършат само действия по обикновено управление, могат да сключват договор само за този срок. 

Определен е и срок за къмпирането - от 1 май до 30 септември. После мястото "хлопва кепенци", макар сезонът вече да е изместен до средата на октомври.

Какво трябва да съдържа "ситуационният план"? - Граници на имота; вход-изход; зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди; места за паркиране на превозни средства; места за разполагане на палатки, кемпери или каравани; места за разполагане на обектите по чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК (т.е. беседки, пейки, маси, заслони и пр.); места за разполагане на преносими химически тоалетни; места за разполагане на контейнери за отпадъци; места за палене на огън, при условие че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. 

И още със задълженията на собственика на терена: Той може да осигури охрана, длъжен е обаче да осигури и химически тоалетни - по 1 брой за 30 души и поддръжката им от лицензиран оператор; почистването и окосяването на терена, както и пръскането с разрешени препарати; сметосъбиране (според местната наредба) и мн. др.

Срещу всичко това от ползвателите ще се събира такса.

Че държавата и общините нито искат, нито могат да се занимават с къмпингарите се доказва и от отговорите, които Министерството на регионалното развитие по времето на Денков получи от кметовете и областните управители по морето. От МРРБ изпратиха тогава запитване за потенциалните имоти, които общината може да обособи като места за диво къмпиране. Масово те се оказаха много далеч от ивицата, а някои кметове направо отвърнаха, че нямат такива. В т.ч. тези, на чиито територии попадат трите плажа за природосъобразен туризъм, предпочитани от къмпингарите - "Корал", "Иракли" и "Бяла-Карадере".