17-та партия се включи днес в голямата предизборна коалиция на БСП - ПП "Подем" на Александър Богданов, последно част от коалицията "ВЪН от ЕС и НАТО".

Това е част от политиката на новото ръководство на столетницата в лицето на Атанас Зафиров. Той не успява за момента да заеме поста официално (чака се конгрес 2 седмици преди изборите), но като изпълняващ длъжността председател започна да разговаря с отцепниците от левицата, някои от които отделни партии от десетилетия, други - новосформирани от вълните напуснали по времето на Нинова.

"Започнахме процес на консолидация в БСП, на завръщане в партията на всички, които са я напуснали през годините, несправедливо наказани, обидени или разочаровани", обяснява той и днес след присъединяването на "Подем".

И обещава, че това няма да е "аритметичен сбор от партии и лидери".

Това, че много от тези партии са по-радикални и от БСП (и в ляво, и вдясно), явно не е пречка. Но лидерът на "Подем" все пак смекчава или директно пропуска по-крайните предложения на партията си, която доскоро зовеше за напускане на НАТО и ЕС:

"Да издигнем силни и заинтригуващи послания към избирателите - като яростна и целенасочена борба с вилнеещия див капитализъм, справедливо данъчно облагане, политика на увеличаване на доходите за работещите и пенсионерите, защита на родните производители...", изрежда Богданов.

Кои са другите участници?

Веднага се набиват на очи някои от най-известните отцепници от столетницата - АБВ на президента Георги Първанов, сега с лидер бившият МВР-министър Румен Петков, "Движение 21" на Татяна Дончева, "Изправи се, България" на Мая Манолова, минала през няколко други коалиции в последните години, и Българска социалдемокрация – Евролевица на Александър Томов.

Движение за радикална промяна "Българска пролет" не е име, което е познато на повечето хора, но това всъщност е творението на Велизар Енчев, депутат от "Патриотичния фронт", след като стана независим (а после изчезна от активната политика). Бивш член на БКП, завръщането му при социалистите не е изненада.

Има и завръщащи се партньори - като Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, които имаха и двама депутати през 2018 г., напуснали ПГ на БСП, защото са били принуждавани да гласуват като роботи, или Политическо движение "Социалдемократи", партньор на национално ниво последно през 2005 г., но в местната власт и досега.

Разбира се, има не само отцепници, а и дежурни партньори на левицата през годините - Комунистическата партия на България (последно партньор на АТАКА!), Политически клуб „Тракия“, Политически клуб "Екогласност" и Съюз за отечеството, ПП "Движение за социален хуманизъм".

Има ли добра аритметика?

Според Зафиров БСП преговаря само с "партии с доказана тежест в българския политически сезон" - абсурдно твърдение на фона на формации, които дори не са се явявали на някои от последните избори. Но някои от тях са постигали прилични резултати на предишни избори, дори и да не са минали бариерата.

ЛЕВИЦАТА! - обединение на АБВ, Движение 21, Мая Манолова и прясно изключения от Нинова миналата година Валери Жаблянов получи 2,23% от гласовете на миналия вот, или 56 хил. гласа.

"ВЪН от ЕС и НАТО" получи 6598 гласа, ПП "Мир"  - 3894, "Евролевицата" - 2633, дори комунистите събраха заедно с Атака и движение "Русофили" над 10 хил. гласа.

Простата аритметика сочи, че БСП има потенциала да добави между 60 и 70 хил. гласа. Ако добавим това към последния им изборен резултат, това означава да получат близо 300 хил. гласа, вместо 225 хил. - което би ги върнало в клуба на големите партии и може да им добави 5-7 депутатски места.

Разбира се, в политиката аритметиката не работи толкова просто и ще има и борби за листите, и вътрешни конфликти в двата месеца до вота.

А по-важното от това колко гласа носи всяка малка формация е образът, който изграждат усилията на Зафиров и новото ръководство - че се стремят да обединят всички, които Нинова отблъсна, и да възстановят мястото на БСП като основната лява сила в българската политика.