Предсрочните избори се отлагат. Това обясни днес президентът Румен Радев, след като номинираната за премиер Горица Грънчарова-Кожарева отказа да смени вътрешния министър Калин Стоянов.

Утре клетва в парламента няма да има, изборите се отлагат за след 20 октомври. Правителството на Димитър Главчев продължава да изпълнява своите задължения до съставянето на ново служебно правителство, заяви президентът.

„Искам най-отговорно да призова Народното събрание да изпълни своите задължения по попълването на „домовата книга“, за да мога аз от своя страна пълноценно да изпълня моите задължения по чл. 99 от Конституцията по съставяне на служебно правителство“, каза още Румен Радев.

От десетте потенциални кандидати за министър-председател, две позиции са вакантни, две – с изтекъл мандат, а при четиримата представители на Българската народна банка има усложнения, свързани и с европейското законодателство, посочи президентът.

Въпреки тези дефицити и усложнения ще продължа да работя с тези потенциални кандидати, които до момента отказват, за да можем да ограничим задълбочаването на политическата криза, каза още държавният глава.

Какво следва?

Топката отива в парламента, но не съвсем

Като че ли топката отива в парламента. Румен Радев иска попълване на вакантните ръководни длъжности в институцията на омбудсмана и Сметната палата. Това обаче може да отнеме седмици и дори месеци, ако не се постигне разбирателство и съответно мнозинство за избор сред политическите партии.

Вариант за премиер е и председателят на Народното събрание. Сегашният – Рая Назарян от ГЕРБ, обаче отказва да поеме отговорността. За нея има съпротива и от страна на основни сили в парламента, начело с „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Припомняме, че няколко формации, извън ГЕРБ и ДПС (на Пеевски), водиха преговори за смяна на Назарян, но те се провалиха. Самият Румен Радев заяви, че тези срещи са протекли без участието на хора от президентството и че в тази ситуация не би назначил за служебен премиер нов председател на парламента.

"Ако някой си е правил сметката да отстрани Рая Назарян, за да сложат удобен за тях председател на Народното събрание, те са забравили, че последната дума в този процес имам аз. Аз никога няма да назнача този човек, даже да е Господ, никога не бих легитимирал такова унизително отношение към българския парламентаризъм", каза президентът в началото на месеца.

Нова ситуация и няколко възможности

Сега обаче ситуацията е нова и няма да е изненада, ако Румен Радев промени становището си. 

Според специалистката по конституционно право Наталия Киселова оттук нататък има два или три изхода. 

Единият е, както е посочил президентът, да бъде попълнен съставът на органите, измежду които може да се избира служебен премиер.

Вторият е, да бъде променена отново Конституцията, за да се коригират правилата за назначаване на служебно правителство. Но според доц. Киселова това е по-сложният вариант.

Трета опция е да се проведат нови консултации (между президента и парламентарните групи – б.а.).

„Но след като президентът е обявил, че кандидатите, измежду които може да избира, не отговарят на очакванията, които той е имал, той предлага попълване състава – в случая на омбудсмана и негов заместник, но аз бих добавила и членове на Сметна палата“, заяви пред БНТ Наталия Киселова.

След въпрос дали идва по-тежка и дълбока политическа криза, тя коментира:

„Зависи с какви позиции ще излязат парламентарните групи след изказването на президента. Единият вариант е, разбира се, кризата да се задълбочи. Другият е да се развърже.“

Президентът все пак има право да претендира за състава на служебния кабинет

Според Киселова президентът има право да заявява претенции към състава на Министерския съвет, защото неговата дума е последна и той подписва указа за назначаването на служебните министри.

Коментар в тази връзка направи и депутатката от ПП-ДБ Лена Бориславова. В спор с народен представител от „Възраждане“ във фейсбук тя написа:

„Заложеният принцип за разделение на властите сработи. Един човек не може сам да ни натресе служебно правителство. Нито Пеевски, нито Радев може. Да, в момента имаме зависим състав на МС, но той пролича като такъв и няма да му се позволи да организира следващите избори. Пак благодарение на Конституцията. За да се довърши процесът обаче предстои Народното събрание да допълни "домовата книга". Което е по-демократично от всичко, което сме имали досега като служебна власт. Не казвам, че е лесно. Ама ако беше, нямаше да сме в политическа криза.“

Политологът Татяна Буруджиева пред БНТ коментира от своя страна, че случващото се ще подхрани конспирациите, свързани с отлагането на изборите.

„Т.е. текат отвътре, отзад едни неща, за които ние с вас изобщо нямаме представа за какво става въпрос“, заяви Буруджиева и добави: „Делян Пеевски иска бързи избори. Аз мисля, че няма друг, който толкова да има жажда за избори. Досега датата беше 20 октомври. Ако не се насрочи докъм 15 ноември, казвам ви – отиваме към пролетта. Никой няма да прави избори декември месец.“