Ограничаването на достъпа до сайтa за политическа сатира novonachalo.com по разпореждане на ГДБОП,  е опасен прецедент. Действията на ГДБОП противоречат на Конституцията и на Акта за цифровите услуги на ЕС, според които подобни ограничения могат да се налагат единствено при извършено престъпление и то само с решение на съдебната власт, посочва в своя позиция Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ).

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов не дава информация по казуса, но коментира, че сайтът е фалшив.

В този смисъл следват въпросите, които чакат професионален отговор от институциите.

  • Има ли сигнал срещу сайта?
  • Каква е юридическата аргументация за сваленото съдържание?
  • Има ли извършени експертизи, въз основа на които съдържанието е определено като фалшиво?
  • По чия заповед е свален сайтът?
  • По какъв начин е наредено на хостинг компанията да ограничи достъпа?
  • Има ли досъдебно производство за извършено престъпление?

АЕЖ се обърна и към хостинг компанията, за да се опита да разбере по какъв начин е получено разпореждането и дали е изтъкнато правно основание, но въпросите останаха без отговор. 

Призоваваме доставчиците на хостинг услуги да отказват да изпълняват незаконни разпореждания и да защитават правата на своите клиенти от цензура, която държавата би могла да наложи.  

Част от съдържанието на сайта novonachalo.com е политическа сатира, има и журналистически видеоматериали, излъчвани по различни телевизии през последните 10 години. Европейският съд по правата на човека нееднократно е посочвал в практиката си, че политическото изразяване и критиката към политици се ползват с висока степен на защита. В решение по делото Vereinigung Bildender Künstler v. Austria Съдът постановява, че политическата сатира също се ползва с по-висока степен на защита спрямо другата сатира, която също попада в полето на свободата на изразяване на артистите, дори да се приема за шокираща от някои, завършва позицията на АЕЖ.

Още от практиката на ЕСПЧ: “Както е посочено в чл. 10, свободата на изразяване на мнение подлежи на изключения, които обаче трябва да се тълкуват стриктно, а необходимостта от всякакви ограничения трябва да бъде установена убедително (Stoll v. Switzerland ([GC], § 101, повторено в Morice v. France ([GC], § 124) и Pentikäinen v. Finland ([GC], § 87). В допълнение към тези общи съображения Съдът е изследвал в своята практика позитивните задължения на държавите при защитата на упражняването на това право. Тези позитивни задължения предполагат, наред с другото, че държавите са длъжни да създадат ефективен механизъм за защита на авторите и журналистите, за да създадат благоприятна среда за участие в обществения дебат на всички засегнати лица, позволяваща им да изразяват без страх своите мнения и идеи, дори ако те противоречат на тези, защитавани от официалните власти или от значителна част от общественото мнение, или дори ако дразнят или шокират последните (Dink v. Turkey, § 137; Khadija Ismayilova v. Azerbaijan, § 158). Вследствие на това чл. 10 от Конвенцията се ползва с много широк обхват, както по отношение на съдържанието на изразените идеи и информация, така и по отношение на формата, в която те са предадени”.