"Този закон няма своите цели вътре в училищното образование. Той има своите цели навън - да стигматизира, да догматизира хората. Промените увеличават разделението в обществото."

"От години сме зациклили в една буксуваща ситуация, в която политиците имат малко какво ново да кажат на избирателите и тогава търсят такива силни разделителни линии. Това е показало, за жалост, че работи - създаваш напрежение, страхове, отстраняваш някои хора и оттук нататък си извадил духа от бутилката и си си приготвил писта за кампанията."

Така социологът Боряна Димитрова, директор на "Алфа рисърч", коментира пред БНТ в петък сутрин скандала с "черния" списък, изготвен и разпространяван от "Възраждане", с имена на учители във Варна, които са се подписали против промените в Закона за училищното и предучилищното образование.

"Ако част от хората, които са далеч от циничните сметки на политиците, са се чудили за какво е този закон, какво регулира, има ли смисъл от него, мисля, че след излизането на тези списъци нямат никакво чудене за смисъла и целта му. Той няма за предмет регулиране на отношения вътре в училището, няма за предмет училищното образование. Промените увеличават разделението в обществото, имат политически цели. Учителите, които вчера бяха нарочени в тези списъци, имат дългогодишен опит и те много ясно казаха, че пропаганда в училище няма. Този закон няма своите цели вътре в училищното образование. Той има своите цели навън - да стигматизира, да догматизира хората", смята тя.

Боряна Димитрова посочи, че не е имало мнения на експерти по промените, които бяха приети много набързо и с които се забрани пропагандата на нетрадиционна сексуалност в българското училище. Тя няколко пъти подчерта, че такава пропаганда и досега не е имало.

"Законът вкарва в българското училище бацила на поляризацията, разделението, вместо да се опитва да гради мостове", акцентира Димитрова.

"Да кажем някоя добра дума за МОН, което реагира и защити учителите. Учителят има право на свободомислие, но има право да не се страхува, че ако защити дете, което е обиждано, той няма да бъде остракиран. Може обаче да съжаляваме, че не беше по-активно министерството на образованието при приемането на закона", добави.

И повтори основния си извод от ситуацията: 

"Целта на този закон не е да подобри нещо в системата на българското образование, той е един тип мимикрия, един вид пропаганда, като се бори с пропаганда, каквато няма. Създава едни плашила, фалшиви видимости, с които се бори само с политически цели".

Боряна Димитрова коментира и друга актуална тема - назначаването на служебното правителство и то в контекста на противоречията около личността на вътрешния министър Калин Стоянов.

"Очакванията са в посока, че не може и политическата криза, и насрочването на избори да бъдат жертва на един човек. В системата на МВР има и други хора, които биха могли да поемат ръководството. Даже не искам да правя оценки справедливо или несправедливо, не може всичко да бъде заложник на един човек. Прекалено много се съсредоточи разговора върху една персоналия, може и други промени да направи г-н Главчев", смята социоложката.

По думите ѝ поведението на президента Румен Радев е ясна демонстрация, която да покаже как промените в конституцията са довели до този блокаж. Тя определи действията на държавния глава като "на ръба на закона, на ръба на конституцията, но без да влиза в конституционни спорове".

"Радев се движи по ръба, съсредоточавайки се да демонстрира до какво са довели промените. Той го прави ясно, за да покаже, че промените са довели до блокаж. В крайна сметка всичко зависи от подхода, от начина, по който решава да действа г-н Радев, дали ще се чака, или ще приключи. Той проведе последващи консултации и ясно демонстрира, че "домовата книга" е изчерпана, отново с демонстрация към парламента, и накрая връщането към г-н Главчев отново е демонстрация - "това е реалността". Президентът използва всички неформални механизми, за да покаже затрудненията и блокажа, които се създават от новите конституционни механизми. Важното е, че трябва да се върви към преодоляването на това политическо безвремие, криза. България е парламентарна репубрика, тя не може да стои дълго време в такава неизвестност", посочи Боряна Димитрова.

Тя не допусна директно разделяне на две на ДПС, но предположи, че ще има "период на по-слаб резултат на Движението:

"Няма да е с такава голяма тежест, каквато видяхме в последния парламент, където беше втора политическа сила преди да се разцепи, но с голямото неизвестно какво става с евентуална партия на Пеевски, човек, който знаем, че е с нисък обществен рейтинг, но със силна амбиция и много активен публично." 

Боряна Димитрова припомни, че все още няма официална кампания, но към моментна еттническите турци биха предпочели електорално ДПС на Доган.

Резултатите от изборите ще повтарят вече известна картина, с ниска избирателна активност, тъй като политиците не искат да видят сложната и променяща се картина на българското общество, а потарят едни и същи тези, и търсят поляризация преди избори, за да увеличат така активността, посочи още тя.