На 81 години почина Иван Гарелов. Това съобщиха от "Пирогов", където той се лекуваше. Журналистът беше транспортиран по спешност в неврореанимацията на болницата в средата на юли след черепно-мозъчна травма. Гарелов претърпя тогава инцидент в морския курорт Свети Влас. 81-годишният журналист работил върху новата си книга.

Иван Гарелов е едно от емблематичните имена на българската телевизионна журналистика. Най-голямата част от професионалния му път минава в БНТ, където 21 години е начело на обзорното политическо предаване "Панорама". От това време остава и фразата му: „Часът и мястото на срещата са известни“.

Дълги години Гарелов работи като редактор - първо във в. Народна младеж (1968 - 1969), а след това в БТА (1970 - 1973). В началото на 1986 година Гарелов издава и първите си две книги: Идвам от Израел и Атила срещу Афродита. От 1973 до 2000 г. работи в БНТ като заместник главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на "Панорама".

Между 1967 и 1969 година Гарелов работи за Първо управление на Държавна сигурност. След 1970 година е нещатен сътрудник на службите, като се обучава в школа на КГБ край Москва.

В БТА Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина.  През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на БТА.  В агенцията работи до 1972 г. като редактор.

Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора, припомня БТА. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата.  Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път  през 1976 г., без да  е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.

Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.

През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция.  Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

Директор е на новините и актуалните предавания на Нова тв между 2000 и 2001 година. След това продължава пътя си в други медии.  Професионалният му път след това го отвежда в бТВ (2004 - 2006), като става водещ на телевизионната игра "Вот на доверие". През 2011-а основава годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“. В последните години се занимава с политически пиар. През януари 2017 г. е и медиен съветник в правителството на Огнян Герджиков. Същата година се кандидатира за генерален директор на БНТ.

Многократно е бил обявяван за „Най-добър журналист“ и „Най-добър телевизионен водещ“. Интервюирал е световно известни политически дейци като: Лех Валенса, Вацлав Хавел, Ясер Арафат, Ицхак Шамир, Шимон Перес, Андреас Папандреу, Константинос Караманлис, Мелина Меркури, Архиепископ Макариос, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и много други. 

Автор на много документални филми от „горещите точки“ на планетата, между които „Гърция без пагони“, „Атила срещу Афродита“, „Къде сте, д-р Терпи?“, „Не забравяйте Бейрут“, „Ахмед“, „Интифада“ и др. Както и на редица книги, сред които Недалеч и неотдавна", "Неизпратени писма до Маргарита", "Рокендрол, шпионаж и... последен валс", "Тук Хемингуей никога не е бил" и др.

На 33 години в НРБ е награден с орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен.