Балканският регион в Югоизточна Европа е свикнал с горещите месеци, но тази година лятото счупи всички досегашни рекорди с многократни горещи вълни и почти напълно сухи юли и август.

Лятото на 2024 г. на Балканите беше най-горещото от началото на измерванията преди повече от 130 години. Според метеоролозите дългите периоди с температури от над 30 градуса по Целзий, които през нощта не са падали под 20 градуса, са довели средните температури до нови рекорди. Миналата седмица службата на ЕС за климата „Коперник“ също съобщи, че летните месеци юни, юли и август са били по-топли средно в световен мащаб, отколкото когато и да било от началото на метеорологичните записи.

Лятото в Сърбия: без дъжд в продължение на три седмици

Това лято Югоизточна Европа беше в капана на субтропична топла въздушна маса от Западна Африка и Средиземноморието, казва Горан Пеянович от сръбската хидрометеорологична служба.

„Имахме четири горещини“, обяснява той. „Най-силната от тях през юли продължи от 5 до 21 юли, почти три седмици без капка дъжд.“

Като цяло лятото в Сърбия е било с 3,3 градуса по-топло от средното.

„Обикновено лятото означава редуване на горещи дни с високи температури и след това почивка след пет-шест дни на дъждове и гръмотевични бури“, потвърждава сръбският метеоролог Недялко Тодорович. „Но такъв беше случаят само през юни.“

През юли и август на практика не е имало дъжд, докато високите температури са се запазили.

Рекордни температури в Словения и Босна и Херцеговина

Според доклад на словенския орган по околната среда лятото в Словения също е било без обичайните по-хладни периоди. Максимални температури бяха измерени не само в низините, но и в планините. В началото на септември температурите в цялата страна надхвърлиха 30 градуса по Целзий.

„Всички рекорди бяха счупени“ - това е и обобщението от Босна и Херцеговина по отношение на броя на дните и нощите, определени като много топли. В някои райони те са били три пъти повече в сравнение с предходната година, казва Бакир Крайнович от Хидрометеорологичния институт на страната. Съседна Хърватия отчете рекордни температури по Адриатическо море. Метеоролозите в Черна гора съобщават за нощни температури до 29 градуса в някои градове.

Пресъхнали реки и горски пожари

Последиците се усещат в целия регион: реките в Босна и Сърбия пресъхнаха, в Хърватия, Северна Македония и Албания избухнаха горски пожари, земеделските земи са изсъхнали и реколтата е пропаднала.

Само в Северна Македония през последните три месеца са регистрирани около 2000 горски пожара, което е три пъти повече, отколкото през 2023 г. Пламъците са опустошили десетки хиляди хектара гори. И това все още не е приключило, предупреждава служителят на гражданска защита Стоянче Ангелов.

Ако скоро не завали дъжд, ще имаме горски пожари чак до ноември

В десетки села в Сърбия сушата е засегнала сериозно снабдяването с питейна вода. Войници транспортираха цистерни с вода до планините в югозападната част на страната, за да снабдяват жадния добитък и конете. В северната част на страната соленото езеро Русанда, чиято кал се използва за лечебни цели, пресъхна напълно. Езерото се превърна в сива лунна повърхност. „Подобно нещо не се случва за първи път. Но никога не е било като тази година“, казва Йовица Мудрич от местния здравен център, „Знам, че всички обичат лятото, но бихме се радвали на малко дъжд“.