И властите, и опозицията изглеждат еднакво объркани. Защо именно Борис Немцов? Бившият вицепремиер и съпредседател на Републиканската партия на Русия – Партията на народната свобода /РПР- ПАРНАС/ бе убит на Замоскворецкия пост пред стените на Кремъл половин час преди полунощ на 28 февруари в навечерието на големия антивоенен митинг на опозицията.

На пръв поглед убийството на Борис Немцов изглежда удивително непрофесионално – изстреляни са шест куршума, четири в тялото му. Патроните са произведени от различни заводи. Сякаш убиецът е изгребал последните си резерви. Но откъде нападателят/ите  е/са знаел/и, че камерите за наблюдение на моста не са работели заради ремонт? Защо убийството става в момент, когато с разходащия се по моста Немцов се изравнява машината за чистене на сняг? Защо убийците за избрали именно откритото място на моста срещу Храма на Василий Блажени вместо по-тихата улица на жилището му на ул. Малая Ординка? Защо отново се появява „кавказката“ следа – лек автомобил, регистриран в Северна Осетия, изчезнал мигновено? И как така без номера в центъра на Москва? Дързост, показност или убийство за сплашване?

Кой трябва да се уплаши?

Кремъл едва ли би искал точно сега, в условията на санкции и замразен диалог със Запада да се появи още едно политическо убийство. Пък и едва ли точно Борис Немцов е най-големият враг на кръга на президента Владимир Путин. Казват, че той е готвел доклад за руската военна намеса в Източна Украйна. И  това едва ли би уплашило особено някого. Да, през 2005 – 2006 г. Борис Немцов бе нещатен съветник на украинския президент Виктор Юшченко. Убит е в момент, когато се разхожда с украинската манекенка Анна Дурицкая. Бизнес, ревност в „украинската“ следа? Едва ли.  

55-годишният Борис Немцов не беше типичният руски опозиционер. Все пак бе здраво свързан и се стремеше към властта. Но той беше от оново енергично поколение управленци, които не можеха да издържат на политическите интриги и лобита. На 31 г. талантливият млад учен-физик беше народен депутат на Руската федерация, субект на бившия съветски съюз. На 32 години вече беше губернатор на важната Горкиевска, по-късно Нижегородска област, опорен център на руската военна промишленост.

Той бе любимец на президента Борис Елцин, който обичаше да води в областта чуждите делегации, за да им показва Немцов и неговите реформи. Може би това беше и кривата пътека в кариерата на обещаващия управленец, който не се оказа предвидлив политик. През 1997 г. Елцин назначи двамата либерални реформатори – Борис Немцов и Анатолий Чубайс за вицепремиери в правителството на Виктор Черномирдин.

Сблъсъкът между „млади“ и „стари“, бившите и реформаторите бе очевиден. Шоковата терапия на премиера Егор Гайдар носеше негативи на привържениците му. Немцов бе министър на горивата и енергетиката, а това бе полето и на премиера Чернемордин, бивш председател на „Газпром“. След дефолта през 1998 г. Борис Немцов се изтегли от властта и с група съмишленици основа движението „Млада Русия“. Две години по-късно бе учредена коалицията „Правое дело“ /дясна/ и „Съюзът на десните сили“ /СПС/. Немцов вече беше депутат и заместник-председател в Държавната дума и пое ръководството на парламентарната група на СДС. На изборите през 2003 г. партията не успя да преодолее 5-процентната бариера, а на следващите избори през 2007 г. спечели едва 0.96 % от глласовете.

През 2004 – 2005 г. беше нещатен съветник на украинския президент Виктор Юшченко. Заради този му период често бе наричан от крайните радикали „национал-предател“. През 2008 г. е сред учредителите на опозиционното движение „Солидарност“, от чието име се кандидатира за кмет на Сочи. По-късно то се вля в опозиционната коалициа „За Русия без произвол и корупция“. От 2012 г. е съпредседател на РПР-ПАРНАС, а от  2013 г. е депутат в Ярославската областна дума, като оглавява листата на РПР-ПАРНАС. Той бе един от организаторите на всички големи митинги на опозицията в Москва през последните четири години.   

Борис Немцов е баща на четири деца. Отговорен и любящ баща – така го охарактеризира бившата му спътница Екатерина Одинцова, с която живее на семейни начала и от която има две деца. Ироничен, самоуверен, категоричен, той се харесваше очевидно на жените, а и явно връшаше вниманието им. От срещите ми като кореспондент в Москва с него – в началото на кариерата му като губернатор и вицепремиер, а после като политик...