Докато западните политици не могат да измислят нищо по-добро от това да призоват за прекратяване на огъня и деескалация в Близкия изток, Израел променя военно-политическата ситуация в региона - с фундаментални последици за всички там.

Това анализира пред германското списание „Фокус“ професор Йоахим Краузе, почетен директор на Института за политика на сигурност към Университета в Кил.

През последните три седмици Израел успя да нанесе тежко и вероятно решително поражение на „Хизбула“. На 8 септември голяма подземна фабрика за ракети, оръжия и боеприпаси на „Хизбула“ в Сирия, управлявана съвместно с Иран, беше напълно унищожена при операция на израелски командоси.

На 17 и 18 септември хиляди бойци на „Хизбула“ бяха ранени или убити от експлозии на "хакнати" пейджъри и уоки-токита. Това прекъсна комуникацията в терористичната организация и сериозно наруши военната ѝ способност за действие.

През следващите две седмици израелските военновъздушни сили не само успяха до голяма степен да обезглавят военното ръководство, но и да унищожат около половината от ракетните позиции, които „Хизбула“ е разположила срещу Израел през последните две десетилетия с подкрепата на Иран.

В момента постепенно се ликвидират още позиции. На 27 септември израелските военновъздушни сили успяха да ликвидират ръководството на „Хизбула“, включително нейния политически и религиозен лидер Хасан Насрала, с прецизна атака. Сред жертвите е и бригаден генерал Абас Нифорусхан, висш офицер от иранската Революционна гвардия.

Ракетните атаки срещу Израел от страна на останалите части на „Хизбула“ досега са с ограничен обхват. Идраелските войски навлязоха в обезлюдения Южен Ливан, за да прогонят останалите терористи от „Хизбула“ там. Това няма да е разходка в парка. Като силна милиция и политическо движение с голяма подкрепа сред шиитското население, „Хизбула“ може би изчерпва военните си възможности.

Твърдият подход на Израел изненада както експертите по Близкия изток и военните експерти, така и политиците. Малцина очакваха атаки с такава сила, признава Краузе.

„Всъщност е очевидно, че тук се провежда операция, която се основава на интелигентно и сложно планиране, разработвано в продължение на много години и постоянно адаптирано към обстоятелствата. Тези планове разкриват информационно превъзходство, което буквално спира дъха. Те се основават на почти пълно превъзходство във въздуха и в киберпространството, както и на наличието на прецизни и разрушаващи бункерите боеприпаси“, посочва професорът.

Целенасочените удари срещу ръководството на „Хизбула“ щяха да бъдат невъзможни без информатори от близкото им обкръжение и без умелото използване на електронно и сателитно разузнаване и тайна комуникация. Това включва и умело манипулиране на веригите за доставка на средства за комуникация, казва още експертът.

Западът не е разбрал какво всъщност е заложено на карта

В разузнавателните, политическите, медийните и мозъчните тръстове досега се приемаше, че с оглед на ситуацията в ивицата Газа и по вътрешнополитически причини израелският министър-председател Нетаняху провокира война с „Хизбула“, която не може да спечели. Почти всички предупреждават за „пожар“ или „голяма война“ в региона, тъй като „Хизбула“ не може да бъде елиминирана.

Подобни предупреждения вече са част от стандартния репертоар на почти всички западни политици. Те показват само едно: те не са разбрали за какво всъщност става дума в този конфликт.

Това, което всъщност се случва, е съвсем различна „игра“, смята професор Краузе. Нито „Хамас“, нито „Хизбула“ представляват екзистенциална заплаха за сигурността от гледна точка на Израел. Единственото нещо, от което Израел наистина се страхува, са ядрените оръжия в ръцете на иранското ръководство - а то се опитва да произведе тези оръжия с голяма последователност в продължение на две десетилетия. Тъй като усилията на Запада за ограничаване на иранската ядрена програма (като договорения през 2015 г. Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД) или икономическите санкции) не се считат за ефективни в Израел - независимо кое правителство е на власт - Тел Авив отдавна се стреми към военни операции за унищожаване на съответните ирански съоръжения.

Ръководството в Техеран е наясно с тези планове и е оборудвало цялостно „Хизбула“, която действа в Ливан, с до 150 000 ракети с различно качество (от ракетни установки „Катюша“ до сложни балистични ракети), за да изгради възпиращ потенциал срещу подобно начинание. С операцията на Израел срещу „Хизбула“ и най-вече със систематичното унищожаване на ръководната структура и самите ракетни площадки, Израел е в процес на осуетяване на изчисленията на иранското ръководство - и засега с голям успех.

Досега Иран е останал изненадващо сдържан - и има две възможности за действие

Върховният религиозен водач на страната Али Хаменей засега е отведен „на сигурно място“ - показател за голямата несигурност, която в момента се шири в революционните среди в Техеран. Всъщност прословутите Революционни гвардейци вероятно са разтревожени, че най-важното им средство за възпиране на израелски военен удар по ядрената им програма вече не действа. Това ще пренареди картите в играта около плановете за ядрени оръжия на Иран.

От иранска гледна точка трябва да се очаква, че сега Израел ще атакува и ядрените съоръжения, някои от които са дълбоко под земята, и ще ги направи неизползваеми за години напред. Съседните арабски държави, ръководени от сунити, също биха били облекчени, ако това се случи.

Решаващият фактор сега е как ще реагира Иран. Теоретично са възможни два варианта, като и двата вероятно няма да бъдат привлекателни за управляващите и Революционната гвардия:

Единият вариант е да се възобновят преговорите със Запада, този път по конструктивен начин и като се вземат предвид стратегическите интереси на Израел. Крайният резултат би бил ефективно контролирано от международната общност прекратяване на иранската програма за ядрени оръжия, включително производството и разполагането на балистични ракети, които могат да достигнат Израел. Това може би ще предотврати израелското нападение. Новият ирански президент Масут Песешкян поне се изказа в полза на възобновяването на такива преговори. Но е малко вероятно екстремистите в Техеран да се възползват от тази възможност.

Другият вариант е Иран бързо да реализира плановете си за ядрени оръжия, за да заплаши Израел като ядрена държава и по този начин да постигне възпиращ ефект. Този вариант би бил предпочитан най-вече от Революционната гвардия. Това обаче би довело до риска както Израел, така и САЩ да се опитат своевременно да унищожат ядрените оръжия на Иран. Що се отнася до Израел, дори не може да се изключи, че след това ще бъдат използвани ядрени оръжия за унищожаване на иранските оръжия на място. Дали и как Иран ще приложи този вариант, зависи и от реакциите на Москва и Пекин, които са на страната на Иран.

И двата изброени тук варианта са рисковани и непривлекателни за режима в Техеран. Невъзможно е да се предвиди кой път ще избере той. Но едно е ясно: като унищожи военния потенциал на „Хизбула“ да заплашва Израел с ракети, Израел промени из основи стратегическата ситуация в Близкия изток в своя полза. Това не бива да се пренебрегва въпреки протестите срещу хуманитарни страдания в Ливан и оплакванията от ескалацията на бойните действия.