Едни твърди ядра са се окопали и едни политици обслужват само тях. Това е едно от популярните обяснения за прекалено дълго продължилата политическа криза.

Елементарно обяснение. При това от него лъха негативизъм и дори презрение към т.нар. "твърди ядра".

Уважение за твърдите ядра

Твърдите ядра, които някои наричат дори "племена" заслужават само и единствено уважение. Това са граждани, които се интересуват от това в каква държава живеят. И какво би могло да се направи, за да стане тази държава по-благоприятна за живеене.

Граждани, които са си направили труда да се задълбочат в обществените процеси. И да определят своя избор за кого да гласуват.

Върховенството на закона – най-важният проблем на хората

Особено неприятно е, че като "племе" се определят и онези избиратели, за които водеща тема е върховенството на закона. Защото от племето на върховенството на закона би трябвало да са всички граждани, независимо от политическите им предпочитания.

"Дайте да решаваме проблемите на хората".

Липсата на върховенство на закона води до безобразно и безнаказано крадене. И това е най-големият проблем на хората, който трябва да бъде решен.

Към политиците има много критики, повечето основателни. Но не е вярно, че те говорят само на своите твърди ядра.

Има ли истински граждани, извън твърдите ядра?

Напротив - всички политици се опитват да потърсят периферия, да разширят твърдото си ядро. Възможно ли е това обаче, ако отсреща, извън твърдите ядра, имаме не граждани, а овце?

Няма такъв политик, който да може да направи от овцата гражданин. Гражданин се става чрез собствена еволюция и саморазвитие.

Безкрайните оплаквания как у нас няма политическо лидерство също са много модерни. И със сигурност има какво да се желае от политиците в тази посока.

Няма как обаче да си лидер на овце. На овцете можеш да си им овчар.

Не да ги водиш, а да ги побутваш отзад и отстрани. Да ги пасеш, доиш и стрижеш за собствена изгода.

За да има политическо лидерство трябва, освен истински политици, да има и истински граждани, които желаят такова лидерство. В България тези граждани са твърде малко.

Не е вярно, че няма избор

Не е вярно, че избирателите нямат избор. Изборът е прост и ясен: харесва ли ви или не това, което беше преди политическата криза?

Възможностите са две: харесва ми; не ми харесва. И в двата случая има за кого да се гласува.

Ние искаме да сме добре, но сме свикнали да чакаме всичко да ни се поднесе на тепсия. Още Васил Левски, най-великият български политик, го е констатирал.

При това по негово време гражданска активност се е проявявала чрез завери, бунтове, въстания. Сега от нас се очаква просто да отидем да гласуваме. И ние дори това не правим.

Ние искаме всичко да стане изведнъж. Излизаме едно лято на протести и хоп - държавата се оправя.

Само че не става така. Трябват упорити и продължителни усилия. А те никога не са били силна черта на нашия народ.

Дори в някои от най-величавите ни моменти в историята винаги сме гледали ако може изведнъж да свършим всичко. И много често именно за това накрая сме се проваляли. Например по време на Балканските войни.

В Европа гражданите гласуват

Искаме в България да е като в Европа. През последните месеци в много страни от Европа имаше избори.
И навсякъде избирателната активност беше много по-висока от тази у нас. На определени места в пъти по-висока. Случайност?

Из Европа избирателната активност е по-висока дори в сравнение с това, което беше у нас преди кризата. Преди съвършения, непогрешим и за нищо неукорим български избирател височайшо да се умори и отврати.

А из Европа към момента също не се забелязват Тачър, Кол, Митеран. Да не говорим за Чърчил и Де Гол.

И там политиците не са това, което бяха. Но избирателите гласуват.

Простотиите в парламента

Вярно е, че в парламента стават големи простотии. Но това не може да бъде причина да не се гласува изобщо.
Напротив – всеки, който с основание се възмущава от простотиите в парламента, да се поинтересува кои точно ги вършат тия простотии. И да не гласува за тях, а за някой друг от останалите.

Няма кой да ни оправи държавата. Това е наше задължение. И то е подобно на всяко друго задължение.

Когато има проблем трябва да се положат усилия за неговото решаване. И да се полагат, докато проблемът не бъде решен. Не да се стои отстрани, да се гледа отвисоко, да се търсят обяснения и причини как този проблем никога няма да се реши.

Колко пъти на избори? Колкото се налага

За това колкото пъти се налага, толкова пъти ще ходим на избори. А по-високата активност вероятно ще редуцира броя на вотовете, които предстоят.

Политическата криза ще се реши тогава, когато "твърдите ядра" и "племената" станат повече от овцете. Всяка овца да си намери своето твърдо ядро!

Няма идеални хора, още по-малко идеални партии и политици. Но всеки трябва да открие партията, която отговаря в най-голяма степен на неговите интереси и да я подкрепя.

Ако пък мисли, че настоящите политици от неговата партия не стават – да се кандидатира той. Всичко е допустимо.

Освен овчето блеене отстрани! Особено като се има предвид, че обикновено най-отвратителните политици най-много доят и стрижат овцете!

Говоренето в стил "лошите политици не отговарят на критериите на прекрасните избиратели" е манипулация и подмяна. Политиците са избрани от избирателите.

При демокрация отговорността е първо на избирателите. После на политиците.

За каквото гласуваме - включително и особено с негласуване - това получаваме.