На 15 октомври се прощаваме с легендарния Кирил Маричков, който почина в петък, 11 октомври, при инцидент на сцената в село Селановци, Врачанско.

Поклонението е в столичния храм „Света София“ от 13 часа.

Кирил Маричков става известен най-вече с участието си в рок групата „Щурците“. Първоначално той свири на бас китара в „Бъндараците“, а през 1967 г., след като бандата се разделя, заедно с барабаниста Петър Цанков основават „Щурците“.

Роден е на 30 октомври 1944 година в София в семейство на учени и дипломати. Дядо му е известният архитект Киро Маричков, баща му е юрист, възпитаник на Сорбоната, а майка му е художничката Ирина Левиева.

Отначало "Щурците" свирят кавър-версии или композиции на утвърдени композитори, след което се ориентират към изграждането на собствен стил, базиран на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие - рокендрол, хардрок и прогресив рок.

Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на групата си. Сред създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“ и „Вълшебен цвят“.

Първата самостоятелна музикална инициатива на Маричков след "Щурците" е саундтракът на култовия филм „Вчера“, който включва парчето „Клетва“. По-късно той издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват гост музиканти и останалите членове на „Щурците“.

През лятото на 2007 г. Маричков се събира с колегите си от групата по повод 40-годишнината от основаването ѝ за турнето „40 години Щурците“. От 2013 г. е член на супергрупата Фондацията. През 2019 г. издава албума „75“.

През 1990 г. Кирил Маричков става народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

През 2010 г. Маричков е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големи заслуги в областта на културата и изкуството, а през 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.