Да ти е приятно да те съдят...

От днес и Трето гражданско отделение на най-големия съд в страната – Софийския районен, вече е в сградата на бул. „Цар Борис III” 54. От края на февруари там са държавните съдия-изпълнители, а ако не мине котка път, до първи април и Първо и Второ гражданско ще са в ремонтираната бивша сграда на ГУСВ.

35 нови съдебни зали са готови, така да се каже, гостоприемно да ви посрещнат. На 82 съдии (от общо 136 работещи в момента в СРС) вече не се налага да правораздават в помещения 2 на 2,5 м, седнали почти на земята с надвесени над тях страните по делото.  

„Едно от нещата, за които ни критикуваха, че доплащаме - подиумите. Такива никой не беше задал в поръчката за ремонта, нямаше ги. Може ли съдията да се произнася,  седнал със стола на пода и да гледа отдолу-нагоре изправените страни по делото?! Правилата са, където има общуване, очите да са поне на едно ниво – не говорим съдиите да гледат отвисоко адвокати, свидетели и т.н.“, казва председателят Методи Лалов, докато ни развежда из помещенията. 

С никаква крайна концепция и доправяне на всичко с поръчки на парче той обяснява продължилия „исторически“ ремонт. От 2012 г. досега само това, което е правил Районният съд като възложител – компютри, мебели, подове и т.н., е глътнало над 5,2 млн. лв.

Първоначалната поръчка е била зададена така, че не е мислено за един цялостен съдебен комплекс. В момента дори тече още един външен ремонт - за подходи, паркинги (включително и подземен), ограда, противообледенителни системи. Съдия Лалов не очаква да му се размине критиката и за този 1 млн. лв., който ще струва той.

Когато всичко е започвало, сградата изобщо не е била обследвана, появили се пукнатини, наводняване на сутеренни етажи – неща, които са могли да бъдат известни, изрежда Лалов. 

„Това наложи хиляда пъти да променяме и да довършваме с нови ремонтни работи процедурите“, казва председателят на СРС. Той влезе в устата на медиите и когато миналата година при едно посещение с тогавашната министърка Зинаида Златанова кракът му потъна в старото черно дюшеме на уж ремонтираните зали и каза, че няма да пусне съдиите да работят на такова място. „Нямаше нищо политическо в това – отношението ми и с Ковачева, и със Златанова, и със служебните министри е било едно и също. Когато не съм срещал разбиране, след това колегите ми, които знаят какво правя, са ме подкрепялии, и в крайна сметка винаги министерството приемаше нашата позиция, само че по трудния начин – със забавяне и със скандали.“

Имало толкова криви настилки, че шкафчетата на колелца от единия край се търкаляли към средата, връща темата на старите подове. Съдията толкова е свикнал с критиките, че се оправдава, че голяма част от извадения паркет е спасен и е поставен обратно. 

Допълнително през годините се додавали пари за още етажи, за архив, за отводняване.

„След тази зима всички чисто нови олуци и водоскоци са повредени заради липсата на провиообледенителна система. Сега държавата трябва пак да ги плати“, казва съдийският шеф. Признава, че за последните 3 години се е издигнал до майстор строител „поне на средно ниво“.

„Това, което в медиите беше кръстено „ремонт на ремонта“, е в някаква степен вярно. За всичко е многократно сигнализирано министерството, а отговорът беше: Ами това не е взето в първоначалното техническо задание и сега трябва да ги възложим допълнително“, обяснява съдия Лалов. 

В коридорите и пред всяка зала вече има електронни табла за хода на делата, показват ни и цветен витраж и бюстове на проф. Живко Сталев по етажите.

Има гардеробна, зала за обучения с мултимедия, три читални за адвокати и граждани, има място за най-големия съдебен архив в страната – над 600 хил. архивни дела. Разгънат би заел 16 линейни км.

Има дори стая за повиване или кърмене, ако сте с малко дете.

Председателят сам ходил на много места да гледа „стоката“, която ще поръчва, като например пейките от американски дъб за залите.

Занимавал се е дори с пейките в помещението за арест. Обиколил разни арести и видял „пълна пародия – пейки с остри ръбове, направени от затворници, за да е евтино, по никакви изисквания.“ А дали трябват заоблени ръбове и пейки от неръждавейка, захванати здраво за пода, щом тук ще е само Гражданското отделение? Ами да – в него идват и затворници с доживотна присъда, които например съдят държавата за обезщетение.

Прословутата озвучителна уредба за около 440 хил. лв. Лалов хвали като едно от новововъденията. На многото критики, че на проведената обществена поръчка чрез открита процедура се е явил само един участник, отговаря, че друг просто не е имало и той не знае защо – може би заради спецификата. Изтъква, че и досега няма и намек за обжалване от някого. Минала е ревизията и на ВСС за целия ремонт и, доколкото е запознат с проектодоклада, няма нито една нередност в обществените поръчки.

СРС е бил наясно какво му трябва - всяка зала освен обичайните микрофони, тонколони и екрани, имаи трети екран, обърнат към страните, на който следят стенограмата  и после нямат основание да жалят, че нещо не е отразено коректно (което не е да не се случва, б.р.).

Води се и аудиозапис.

(Вижте част от дело, което се води днес в новата сграда на Софийския районен съд)

„Не като марка, модел и производител, но като функционалност отлично знаехме какво ни трябва. А дали ще се яви един или няколко участници, не е въпрос на възложителя, а е въпрос на пазар, на конкуренция, на възможности на участниците. Истината е, че по тази се яви един. Имахме и други процедури, на които се яви по едн участник – например за стелажната система.

Участниците са свикнали в България да се оплакват, но не и да обжалват – има КЗК, има ВАС... Тук нямаше жалба, нямаше дори зададени въпроси за разяснениие“, казва Лалов.

Показват ни и залата за разпит на деца, която е оборудвана с камери и екран и е свързана с друга малка стаичка, в която самото дете седи с психолог. Има устройство за 4 -канален запис. 

Към прословутото "златно" озвучаване има 35 информационни публични дисплеи пред всяка зала, 6 големи монитора във фоайето – всеки струва по няколко хиляди лв. Има по 5 микрофона във всяка зала, по 2 бр. пултове, многофункционално записващо устройство, тонколони, слушалки. Средно една зала излязла по 12 500 лв. за оборудване, смята председателят, като казва, че за тази специфична техника, не му се струва много.  

Съдия Лалов признава, че фирмата изпълнител „Еос“ е скандално известна най-вече покрай системата за електронно гласуване във ВСС , но освен това е оборудвала над 70 други съдилища, система в АЕЦ „Козлодуй“ и др. 

Съдът вече си има и лого с автор Веселин Пенчев, макар че той самият предпочита думата „знак“.

Преплел буквите „СРС“ заедно с везни, писалка и меч. Знакът ще бъде освен върху официалните бланки, кореспонденцията, навсякъде по стените, дори и върху чукчетата на съдиите. Лалов бърза да каже, че Пенчев е го е направил „приятелски“ - про боно.
Дарени са и 36 герба от по 18-20 кг месинг и за това Лалов също признава, че очаква  критики – парите дошли от частните съдебни изпълнители, от 10-ина адвокатски кантори, няколко са от строителя. Стъклописът и бюстовете на проф. Сталев пък са дарение от известна банка.

 

Какво е СРС? 

Тук един граждански съдия получава по 1100 нови дела на година. Общо в СРС годишно постъпват около 100 000 нови казуса, а допреди година-две били по 115 000. „Натоварването няма аналог в България“, казва Лалов. Едно от нещата, които подчертава покрай новата сграда, е, че дава възможност да работят 110 магистрати в черни тоги, т.е. - да се назначат още хора, за да намалее натоварването и да е по-качествено правораздаването.  

За огромния проблем са натовареността съдия Лалов смята, че трябва да има специален аналитичен център, който да работи в тази насока, но той поне не знае в България да съществува такъв. Иначе към спешните мерки дотогава брои и такива неща като новата сграда, която дава възможност повече съдии и повече помощници да работят.