Протестът, започнал на 14 юни 2013 г. заради избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, стана повод за мнозина тънки специалисти по обществените проблеми да си чешат езиците. Активистите на този протест бяха наричани с най-различни епитети и кичени с всевъзможни определения - соросоиди, герберасти, РъБ-ове и какво ли още не. Особено откакто ГЕРБ и Реформаторския блок са във властта.

Сигурно в критиките срещу протестъртите има известни основания, защото в крайна сметка никой не е съвършен. Фактите обаче са красноречиви. Вече два пъти в този мандат именно тези същите протестъри, които според някои са платени от ГЕРБ, заеха остра позиция срещу определени намерения на настоящото правителство. И тази тяхна позиция не беше без значение за това, че в крайна сметка тези намерения не се реализираха.

Първият път бе в края на октомври 2014 г., когато изведнъж от ГЕРБ решиха, че все пак ще опитат да спасят Корпоративна търговска банка (КТБ). По този повод протестърите насрочиха митинг, който в крайна сметка не се състоя, тъй като лично Бойко Борисов от парламентарната трибуна заяви, че банката няма да бъде оздравявана.

Вторият случай се разигра тези дни покрай оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Тази оставка бе кулминационния момент в драмата около главния секретар на МВР Светлизар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев. Лазаров и Писанчев отдавна не се радват на обществено доверие и дори самият Борисов преди да стане премиер се изказваше не особено ласкаво за тях. Въпреки това обаче когато пое властта премиерът изведнъж реши, че двамата не са чак толкова неприемливи.

По този повод протестърите отново насрочиха митинг, който обаче отново претърпя провал. И то поради същата причина - Борисов все пак заяви официално, че ще поиска оставките на Лазаров и Писанчев.

Така на два пъти, при това по изключително важни поводи, протестърите срещу Пеевски демонстрираха независимост. И се оказаха важен обществен фактор и за това управление. Освен това показаха и последователност, защото и двата казуса, срещу които се готвеха да протестират, са свързани с модела "кой".

Мнозина припомниха, че в миналия мандат имаше протести срещу дълг от 1 млрд. лв., докато сега за 16 млрд. лв. никой не е протестирал. Двата казуса обаче се различават не само в сумата, а и в принципната им идея. По времето на Пламен Орешарски с този 1 млрд. директно се увеличаваше бюджетният дефицит. А и по онова време неговото правителство бе тотално дискредитирано и именно това бе основната причина за т.нар. бял автобус.

Докато сега управляващите, макар и с известно закъснение, обясниха, че идеята на новия дълг е преди всичко да се покрият стари задължения, а политиката на мнозинството ще е дефицитите да се намаляват. Ролята на гражданското общество в случая е да следи внимателно доколко тези заявки ще бъдат спазени и да реагира, ако стане ясно че управляващите не спазват своите обещания.

Независимо от всички критики към протестърите на 14 юни 2013 г. се случи една от най-спонтанните и искрени реакции на гражданското общество срещу едно управленско безобразие. И неговият отзвук продължава и до днес, което е една от добрите новини за развитието и съзряването ни като общество.

Може да се каже, че от тогава насам протестът никога не е спирал.