Приблизително 20% от жените в Германия нямат деца. При немалко от тях става дума за съзнателно решение, а причините са разнообразни. Както установява изследване, на първо място са желанието за повече свободно време (82 процента) и за оползотворяване на възможностите за реализация (80 на сто). Това са и основните аргументи против семейния живот, като наличието на партньор или възрастта на жените не играят особена роля.

При взимането на това решение влияние оказват обаче фактори като негативен опит от детството, страх от раждането, както и притеснения относно съвместяването на кариера и семеен живот. Анкетираните назовават сред причините и съмненията дали ще бъдат добри родители.

Пред ДВ ръководителката на изследването проф. Клаудия Ранфелд формулира основните изводи така: "Първо, голяма част от жените, около 40 процента, взимат решението да нямат деца още преди 18-годишна възраст. И второ, те взимат това решение самостоятелно и независимо от това дали разполагат с ресурси, пари или партньор".

Ето какво казва още проф. Ранфелд в интервю за ДВ:

ДВ: Различни ли са данните в западната и в източната част на Германия? Или пък в големите и в по-малките градове?

Ранфелд: На изток жените, които не искат да имат деца, са по-малко и това е свързано със социалистическия опит: там децата са били нещо съвсем естествено, тъй като съвместяването на семейството и работата е било по-лесно. В бившата Западна Германия моделът е бил съвсем друг: с раждането на детето жената си остава у дома и на практика се отказва от кариерата.

Що се отнася до градовете - в Хамбург процентът на жените без деца е най-висок (29 на сто), което се обяснява с нивото на еманципация: жените, които доброволно се отказват от възможността да имат дете, се реализират в други сфери. Това е по-лесно в големите градове, отколкото в малките населени места.

ДВ: Оповестяването на резултатите от изследването бе последвано от оскърбителни коментари и изявления на организации на многодетните семейства, че подобни публикации биха могли да имат негативно въздействие върху обществото. Как обяснявате това?

Ранфелд: Имам хипотеза, която не мога да потвърдя научно: хората с различни ценности възприемат това като нападка. Семейният живот - и особено семейният живот с деца - е силно идеализиран. И изведнъж на човек, който се стреми към този идеал, започват да му разказват, че може и другояче. Става дума и за обществен проблем: раждаемостта спада, а дебатите за пенсионната система (пенсионерите живеят от вноските на тези, които все още работят - бел.ред.) се нажежават. И в същото време момичетата още на толкова ранна възраст се отказват да имат деца. Хората се ядосват, когато такива решения се взимат индивидуално. Но осъзнаването, че без деца можеш да бъдеш по-самостоятелен и да градиш кариера, обуславя този избор.

Трябва да се каже, че неравенството между мъжете и жените остава колосално, особено що се отнася до децата. Раждането на дете, от социологическа гледна точка, изобщо не влияе на живота на мъжа, докато при жената всичко се преобръща. Това поколение жени, което сега се пенсионира, някак се е справяло с децата и работата, но това става все по-сложно. Жената, която прави кариера, със сигурност чува от време на време въпроса дали не се замисля за деца. Докато при мъжа нещата в много по-малка степен се определят от семейния живот - именно тук е неравенството.

ДВ: Вече сте започнали да изследвате и мъжете, които не искат деца. Какво установявате?

Ранфелд: Ние по-скоро изследваме бащинството и как изобщо у мъжа се заражда желанието да има дете. Вече разполагаме с данни за едно поколение, но засега е рано да се правят изводи, тъй като искаме да проучим отношението към бащинството при няколко поколения германски мъже.

"Дойче веле"