България може да бъде лишена частично или изцяло от плащане в размер на 653 милиона евро от европейските фондове, съобщиха източници от Европейската комисия.

Такава е сумата, която страната ни трябва да получи по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и за която е подала молба. Това е вторият транш, след като вече получихме 1,4 милиарда евро.

Все пак България има шанс да не загуби тази сума. Но за това в шестмесечен срок трябва да извърши необходимите реформи.

Причините, поради които плащането може да бъде спряно, са неизпълнение на 8 ключови етапа и една цел от Националния план за възстановяване и устойчивост, обясниха от ЕК.

В Брюксел смятат, че не сме изпълнили задоволително следните ключови етапи:

• 1. Влизане в сила на измененията към закона за електроенергията и реформата на пазарите на електричество. Либерализиране на пазара на едро е трябвало да бъде факт до 30 септември 2022 г. Либерализирането на балансиращия пазар е било с краен срок 31 декември 2022 г. А първата стъпка от либерализирането на пазара на дребно е трябвало да бъде направена през 2023 г.;

• 2. Влизане в сила на изменената законодателната рамка за насърчаване на електропроизводство от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Става дума за премахване на пречките за свързване на ВЕИ към мрежата, опростяване на процедурите за разрешение, както и премахване на пречките за развиване на самодостатъчност и създаването на енергийни общности;

• 3. Одобряване от Народното събрание на пътна карта към климатична неутралност. Българското правителство е трябвало да изготви доклад и препоръки за декарбонизиране на системата за производство на електроенергия и постепенно изваждане от употреба на въглищните ТЕЦ;

• 4. Влизането в сила на изменена правна рамка за разобличителите в съответствие на директивата на ЕС. По-специално става дума за поверителни вътрешни и външни канали, защита на лицата, подаващи сигнали, и публичност на резултатите и инспекциите по подадените сигнали;

• 5. Реформа на борбата с корупцията и КПКОНПИ. Антикорупционната комисия трябва да е политически независима. Ръководството трябва да бъде назначено при прозрачен процес;

• 6. Подобряване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) в предотвратяването и борбата с корупцията в съдебната власт.

• 7. Влизане в сила на на правна рамка за задлжителна съдебна медиация;

• 8. Влизане в сила на закона за личния фалит.

• Неизпълнената цел засяга намаляването на процента на случаите, когато кандидатът за възлагане на обществени поръчки е само един.

Комисията е уведомила България за причините, поради които счита, че горепосочените ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. Страната ни разполага със срок от един месец, за да представи съображенията си на Комисията.

Ако след представените съображения ЕК потвърди оценката си, че някои или всички ключови етапи и въпросната цел не са изпълнени задоволително, тя ще спре съответната част от плащането.

Размерът на спряното плащане ще бъде определен чрез прилагане на методиката на Брюксел със специален коефициент.

От този момент България ще разполага със срок от шест месеца, за да предприеме действия и да изпълни оставащите поети ангажименти. В края на този период Комисията ще оцени дали тези ключови етапи и цел са изпълнени задоволително. Ако това е така, тя ще отмени спирането и ще пристъпи към плащане на съответната сума.

Второто искане на България за плащане обхваща ключови стъпки в осъществяването на 28 реформи и 14 инвестиции.

Реформите са насочени към подобряване на образованието, укрепване на бизнес средата, както и подобряване на социалния и здравния сектор. Искането включва и инвестиции в области като центровете за наука, технологии, инженерство и математика (STEM или НТИМ), научните изследвания и иновациите, подкрепата за бизнеса, обновяването с цел подобряване на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и железопътния транспорт.

Същевременно ЕК отчита, че България успешно е въвела редица мерки. Те включват:

•Нови мощности за производство на електроенергия от ВЕИ и съоръжения за съхранение на електроенергия. Публикувани са две тръжни процедури за 1140 мегавата нови мощности за производство на електроенергия от ВЕИ - слънчеви и вятърни, и 300 мегавата инсталации за съхранение на електроенергия. Това ще подобри стабилността на българската електроенергийна система;

• Укрепване на производствата по несъстоятелност. България е преразгледала аконодателната уредба, за да повиши ефективността на производствата по несъстоятелност и преструктуриране, например чрез цифровизация на процесите, по-строги разпоредби за специалистите в сферата на несъстоятелността и механизми за ранно предупреждение.