Дойде коледното време, приятели, и отново започнаха да ни пускат филмите, изпълнени с любов, еленчета, печени пуйки, семейна идилия и червени ботушки, бели бради, шейнички и подаръци под елхата. И най-вече за хипер-успешната мацка, която е направила бляскава кариера в града, но така и не  е намерила любовта, защото тя я чака в родното й село под прикритието на местния говедар, който не е ходил много на училище, но пък може да удуши глиган с голи ръце и има добро сърце.

Тези, които следят във фейсбук моите редки, но редовни филмови рецензии, знаят, че аз съм специалист по скандинавските филми. Те през цялата година снимат зловещи кримки, но за Коледа нещо им става и го удрят и те на любов. Обаче северняците са си северняци. Колкото и сладникава история да ни пробутват, скандинавците винаги успяват някъде в захаросаните два часа любов, кекс и чай с ром под елхата да мушнат и някой случайно открит в бараката с дърва за коледната камина труп с отрязани ръце и без език... Но това е скандинавското разбиране за романтика. Езикът по-късно го откриваме забит на върха на елхата, докато главните герои се натискат под нея, но такива са им коледните нрави там, в ония тъмни и студени земи...

Различни народи, различни нрави. В крайна сметка и тях вероятно ще ги побият тръпки и ще сънуват кошмари, ако им пуснем някой български сериал – например оня за буквите. Дето имаше едни хора, които се лутаха десетина серии пред камерата, облечени в костюми от „Джъмбо“ и с дървени мечове, тичаха насам-натам и нещо правеха, но така и не се разбра какво. Или пък онова с психиатрите... Да не мислите, че за рационалния скандинавски ум тия 20 филмови часа голям зор без никакъв резултат не са тежък психически удар? Са, ами...

А представяте ли си, ако им покажем новогодишното предаване „Щръклица“? Ами те тогaва направо ще пратят норвежкия влак в БНТ-то да вземат и Кошлуков, и цялата колегия и да ги откарат вдън норвежките гори тилилейски, за да им помогнат.

Така че, ако ви е хванал диабет от шербетните коледни филми, пробвайте със скандинавските им версии. Или си пуснете на запис всичките 11 гласувания за председател на Народното събрание. Е т‘ва е сериал. Турски, ма не съвсем. По-скоро турски от новите. С новото начало. Аха да се вземат главните герои и се намеси некой дерибей, па разтури годежа. 10 серии мъка, любовни страдания, ревност, изневери, предателства и Божанков на трибуната. Тамън разбереш кои са добрите и в следващата серия нещата коренно се обръщат и си викаш: „Ееееей, тия добрите големи злодеи излязоха, бе, горките дерибеи, значи!“ Мислиш си, че си прозрял най-накрая какъв е сценарият и хоп!, в следващата серия пак всичко е надолу с главата. Радев от добър става злодей и пак става добър, и пак става злодей, дерибеят бори дерибеите, нацистите става антикорупционери, а корупционерите – нацисти, Борисов от спасител – жертва и пак спасител, нашите момчета един ден са наши, един ден не са, а генерал Атанасов...  Генерал Атанасов пак не стана председател на парламента и това е нашенската си скандинавска жестока линия в българските сериали. Аха да стане и тц... Езикът виси кърваво от върха на елхата. Образно казано, де.

Обаче пък момичето с бляскавата кариера стана председател... Пред очите ни разцъфна, опитаха се да я спънат многократно, преписваха я, подмятаха я из телевизионните сутдия, даже я гримираха и фризираха очевидни врагове, но тя устоя на несгодите и спечели. Само дето в цялата бъркотия така и не сме разбрали още кой е любовникът. На кого ще пристане новата председателка. Или казано коледно - кой е говедарят, дето души диви свине с голи ръце. Президентът ли е, нашите, дето не са наши ли са, спасителят ли е, или той все пак е жертва, а, Шерлок? Или пък любовта ще е новата мимикрия на Новото начало, дето бори дерибеите и корупционерите, а в новата си премяна и свинете души...

Но пък то от друга страна, ако още в първия сериал зрителите разберат кой кой е и какъв е краят на филма, няма да гледат следващите сезони и сериалът ще фалира. А колко сезона още предстоят, ехеее... Тепърва ще има още много шербет, любов и трупове с отрязани ръце и езици в бараката с дърва за камината, приятели. Така че не спирайте телевизора, демокрацията се пече!