Огромен океан е заемал някога близо половината от северното полукълбо на Марс и е правил планетата далеч по-вероятно място за съществуването на извънземен живот, твърди НАСА. Водният басейн е покривал около една пета от повърхността на Червената планета – приблизително колкото заема Атлантическият океан на Земята. На места е бил дълбок до 1,5 километра, а обемът на водата – 20 милиона кубически километра, т.е. повече, отколкото има в Арктическия океан.

Убедителните доказателства за океана, изнесени от учените, допълват новосъздалата се картина на Марс като първоначално топъл и влажен свят, с потоци, реки и езера скоро след формирането на планетата преди 4,5 милиарда години. Тази визия за древната история на съседната ни планета драстично пренаписва онова, което мнозинството учени смятаха само преди десетилетие – че течащата вода е била само хаотичен феномен на Марс и никога не са се оформяли устойчиви морета и океани.

„Големият въпрос е щом на младия Марс е имало толкова много вода, как всъщност тя е изчезнала“, заявява Майкъл Мъма от Центъра на космически изследвания на НАСА в Мериленд.

Отговор дава 6-годишно проучване на марсианската атмосфера, правено с три от най-мощните телескопи на Земята – два в Хавай и един в Чили. Водата на Марс, както и тази на Земята, съдържа стандартни водни молекули, изградени от два атома водород и един кислород, и друга форма – в която има тежкия изотоп на водорода, наречен деутерий. На Марс водата, съдържаща нормален водород, е изчезнала към космоса с времето, но по-тежката форма е останала.

Когато нормалната вода се е изгубила, концентрацията на деутерий в останалата вода се е повишила. Именно този процес показва колко вода е имало някога на планетата – колкото по-висока е концентрацията на деутерия, толкова повече вода е изчезнала.

Инфрачервените карти, направени с телескопите, показват, че водата в ледените шапки на Марс (в северния и южния полюс има ледени шапки, съставени от замръзнали въглероден диоксид и вода) е изключително богата на деутерий – високата концентрация е доказателство, че Червената планета е изгубила количество вода, еквивалентно на над шест пъти от това, което е в ледниците ѝ.

Изчисленията сочат, че тази вода би била достатъчно, за да създаде глобален океан, който да покрива цялата планета на дълбочина от 137 метра. Марс обаче никога не е бил изцяло потопен. Ако се съди по терена днес, водата е била в далеч по-дълбок океан, заемащ приблизително 20% от територията на планетата. За сравнение – Атлантическият океан покрива 17% от Земята.

„Идеята за толкова широкообхватен океан отваря и възможността за подходящи условия за живот и еволюция на планетата“, обяснява един от авторите на изследването – Джеронимо Виланюева.

Огромният океан е съществувал милиони години, но при постоянното изтъняване на атмосферата на планетата налягането е ставало все по-малко и по-малко, заради което и водните обеми са били буквално изсмукани от космоса. Освен това планетата е изгубила изолацията си и вече не е била достатъчно топла, за да запази водата течна, и в крайна сметка останалата на повърхността е замръзнала. Днес от някогашния океан са останали около 13% – именно те са „затворени“ в ледените шапки.

„Изглежда имаме отлично доказателство, че Марс е бил подходящ за живот. Но има шанс!“, смята Джон Бриджес от Лестърския университет, който работи по проекта с марсохода „Кюриосити“. Роботът вече показа, че Марс е имал вода поне от 1,5 милиарда години, което е повече от времето, необходимо за възникване на живот на Земята.

Търсенето на живот на Марс ще продължи със свежи сили през 2018 г., когато Европейската космическа агенция изпрати своя марсоход „Екзомарс“ на Червената планета. Апаратът ще търси за химически следи от живот, навярно излъчвани от микроби дълбоко под почвата на планетата. През 2014 г. „Кюриосити“ вече засече метан в атмосферата и оттам тръгнаха предположения, че газът може би идва от живи организми. Би могло, но засега няма никакво доказателство за това…

Професорът по астробиология от Университета в Единбург Чарлс Кокъл обяснява: „Колкото по-дълго съществува вода на едно място на някоя планета, толкова по-вероятно е да се създадат подходящи условия за възникването на живот. Океан би могъл да задоволи тези нужди“.

Това, че животът е възможен, обаче не го прави неизбежен. „Марс може би никога не е бил обитаван“, добавя професорът.

Площад Славейков