Неочаквана и безпрецедентна по своя мащаб критика към проекта на бюджет за 2025 година отправиха днес от Българската народна банка. 

"Българската народна банка изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане“, казват от централната банка.

Това е първият случай в новата ни история, в който БНБ открито обявява, че няма да подкрепи бюджет, предложен от Министерството на финансите. 

Според БНБ параметрите на бюджет 2025 залагат „значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката“.

В позицията, изпратена до медиите, се посочва, че планираните разходи „в безпрецедентен размер на 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван от 1998 г. досега“, заедно с липсата на мерки за „устойчива фискална консолидация“ увеличават вероятността за по-висока данъчно-осигурителна тежест за домакинства и фирми.

"Предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическа политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд“, казват от БНБ.

И още: експертите на банката твърдят, че "продължаващото нарастване на разходите и поддържането на бюджетни дефицити, близки до 3% от БВП", увеличават рисковете за приемането на еврото у нас.

"Това води до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност“, категорични са от централната банка.

БНБ изразява обща препоръка за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната чрез прилагането на реалистични по отношение на очаквания ефект бюджетни мерки, които не оказват проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж.

Същевременно голяма част от предвидените приходни мерки са с еднократен характер (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с постоянен характер (като предвиденото увеличение на пенсионните  осигуровки) създават потенциални негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика.

В допълнение считаме, че са налице значителни рискове пред изпълнението на приходната част на бюджета при реализиране на по-ниски от заложените ефекти от предвидените мерки и при по-неблагоприятно развитие на международната икономическа среда. При допускане за осъществяване на планираните капиталови разходи в проектобюджета за 2025 г., реализирането на значителните рискове по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен дефицит от 3 на сто от БВП, пише в становището.

От БНБ посочват още, че предвиденото ограничение на чл. 108 от законопроекта е в явно противоречие с изричната забрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и доктрина, установяващи правилата за независимост на централната банка.

Според член 108 на законопроекта на държавния бюджет през следващата 2025 година БНБ трябва да задели средства във фонда по § 9 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за Българската народна банка (специално учреден фонд "Увеличение на основния капитал на БНБ") за сметка на превишението на приходите над разходите на банката за 2024 г. в размер до 10 на сто от остатъка по чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, сочи справка в законопректа.

За БНБ е налице влязло в сила законово задължение да заделя средства от годишното превишение на приходите над разходите за увеличение на основния си капитал до достигане на размер от 1,9 млрд. лв, пише в становището на централната банка. Законът за БНБ предвижда, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася в приход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд "Резервен“ и след заделяне на необходимите суми за фондовете със специално предназначение, какъвто е и специално учредения фонд "Увеличение на основния капитал на БНБ“ в изпълнение на § 9 от Закона за Българската народна банка (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.).

В този смисъл, въвежданото с чл. 108 от законопроекта ограничение демонстрира не само незаконосъобразно противоречие с устройствения закон на централната банка, но и пряка намеса във финансовата независимост на централната банка, се посочва в становището.

Петкова: Числата ни лежат на задълбочен анализ

Междувременно на днешното заседание на Министерския съвет бяха приети проектозаконите за държавния бюджет за 2025 г., за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). 

На пресконференция по-късно служебната министърка на финансите Людмила Петкова припомни, че МФ е подготвило анализ за тенденциите за нарастване на приходите и разходите.

„Още през септември беше установено, че разходите значително изпреварват приходите. Приходите годишно нарастват с около 4-5 млрд. лв., съответно разходите нарастват със значителни темпове. В резултат на това беше установена разлика между приходите и разходите за 2025 г. в размер на 18 млрд. лв., при дефицит от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Прогнозният за 2025 г. БВП е 215 млрд. лв., тоест около 6,4 млрд. дефицит“, посочи Петкова. 

„Беше поставен въпросът тези 11-12 млрд. как да бъдат стопени, за да се достигне максималният размер на дефицита, заложен в Закона за публичните финанси. Министерството на финансите разработи пакет от приходни и разходни мерки, които бяха обсъдени“, припомни още тя. 

Министър Петкова добави, че България е на прага на приемането в еврозоната и трябва да се придържа към определени критерии.