За повече от десетилетие политическа стабилност България не стигна доникъде по своя европейски път. За 4-5 години политическа криза България вече е пълноправен член на Шенген. От днес.

Вярно е, че към края на политическата стабилност страната влезе в чакалнята на еврозоната. Но дали щеше да влезе и в еврозоната, ако стабилността се беше задържала, можем само да предполагаме.

То и до Шенген ни оставаше само "една барака по границата да боядисаме". И повече от десетилетие "стабилността" така и не успя да развърти баданарката.

Въпросът как така ни пуснаха в сухопътния Шенген е много интересен. Защото за последната година трудно може да се каже, че страната ни се е поевропейчила толкова много, че да стане част от вътрешния европейски кръг, каквото представлява шенгенското пространство.

Защо преди почти година влязохме в Шенген по въздух - което реално беше истинския пробив - е повече от ясно. По онова време имахме правителство с премиер Николай Денков, в което решаваща роля игреха прозападните сили – "Продължаваме промяната-Демократична България".

И току-що бяхме променили Конституцията, в посока съдебна реформа. И установяване на истинско върховенство на закона по европейски образец.

Три месеца по-късно правителството на Денков падна. След още 3 месеца Конституционният съд опраска съдебната реформа за пореден път. И въпреки това ние влязохме в Шенген.

Със сигурност за всичко това има геополитически причини. Западът консолидира държавите, които са най-близо до фронта на войната с Украйна.

По линията на този фронт ще минава и новата Желязна завеса, когато военните действия спрат. Този път на юг тя ще свършва не на Адриатическо, а на Черно море, някъде около Крим.

Този път България ще е от правилната страна на Желязната завеса. От западната.

Има обаче и вътрешни причини. Политическата криза от последните 4-5 години се изразява в това, че една прозападна и проевропейска промяна се опитва да се наложи над едно статукво, което е европейско, ама не дотам.

Промяната не успява да надделее. Но и статуквото не е толкова силно, колкото беше.

То вече не може необезпокоявано от никого да налага своята политическа "стабилност". Ще или не ще статуквото вече трябва да се съобразява с промяната.

Промяната не е достатъчно силна, за да вземе властта. Но е достатъчно силна, за да не може статуквото да прави каквото си иска.

В Европа вероятно са направили и този анализ, когато са решили да ни допуснат в Шенген. България става все по-европейска държава, макар това да се случва бавно и мъчително.

Шенген е радост за всеки истински български патриот. За всеки истински български възрожденец.

Благодарение на Шенген от Дунав до Бяло море вече няма граници. Половината национален идеал е изпълнен.

Остана сега да паднат и границите между Ниш и Охрид на запад и Черно море на изток. Така цялото българско етническо землище ще бъде обединено.

Това е то националният идеал от Възраждането насам. И да сме равни с другите европейски народи, разбира се.

Етническото ни землище няма да бъде в една държава. Но все пак ще е без вътрешни граници.

Всичко, което трябва да се случи, е Путин - големият приятел на българските ментепатриоти - да спре да се меси в Сърбия и в Република Северна Македония. И някой ден, колкото се може по-скоро, те също да влязат в ЕС и Шенген.

Благодарение на ЕС България осъществява своя национален идеал, при това без войни, каквито е водила в първата половина на XX в. И всеки, който е противник на ЕС, не е патриот.

Или поне не е български патриот. Някакъв друг патриот е. Например руски.