Персоните, а не реформите спънаха отново съставянето на редовно правителство. Такава официална причина изтъкнаха от ГЕРБ-СДС - че прекратяват преговорите, тъй като “Демократична България” (ДБ) са отхвърлили кандидатурите и на Бойко Борисов, и на Росен Желязков за премиер на бъдещия кабинет. Съобщението дойде изневиделица, тъй като бе предшествано от поредица съобщения на партийни пресцентрове, че се обсъжда коалиционно споразумение с приоритети за управление - тоест, имаше основания да се очаква редовно правителство.



В 17,40 часа в неделя ГЕРБ публикува във Фейсбук новината за прекратяване на преговорите, без да я обсъди с останалите участници. ДБ обяви, че са научили от медиите, след като 80 минути по-рано, в 16.20 часа, е завършила “поредната среща от преговорите”, в които участват и “Има такъв народ” (ИТН) и БСП-Обединена левица. Дори споразумението за съвместно управление било в “много напреднал стадий”, макар и незавършено.

Нито една от политическите сили обаче не изрече думата “избори”, а новината бе възприета и като опит за извиване на ръце от страна на най-голямата партия ГЕРБ.

Кой е виновен

Не може да се влезе два пъти в една и съща река, но в политиката явно е възможно да се разиграе един и същи номер повече от веднъж, както демонстрира ГЕРБ-СДС с едностранното прекъсване на консултациите. Така постъпиха и през март миналата година, когато преговорният екип на ГЕРБ - Деница Сачева, Теменужка Петкова и Рая Назарян, начело с Мария Габриел, съобщи, че заради искането на ПП-ДБ да получи и МВР няма да има ротация и кабинетът пада. Но тогава поне имаше пресконференция, а сега го обявиха във Фейсбук.

Трудно е за вярване, че ако страните в едни преговори са намерили пресечни точки за коалиционно споразумение, механизъм за вземане на решения и попълване на парламентарните квоти в органи с изтекъл мандат, не биха се разбрали за състава на правителството. Различията по въпроса за премиера бяха ясни още от самото начало. ДБ, БСП и ИТН многократно са заявявали, че не приемат Бойко Борисов за премиер, а формулата на ДБ е “взаимно приемлив”, макар публично да не са назовавали имена. Но и този преговорен процес е подвластен на принципа “Нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено”.

С действията си вчера ГЕРБ посочи ДБ за “виновник” за неуспеха на преговорите. За избирателите си партията на Бойко Борисов има лесна за комуникиране позиция: “Без нас не може да има редовно правителство, спечелихме изборите, следователно ще посочим премиер! ДБ имат прекомерни претенции.” А твърдото ядро откликва: “Точно така! Пак ги изпързаляхме, дадохме им да се разбере!”

Общността около ДБ посрещна спирането (или по-скоро прекратяването) на преговорите със смесени чувства и коментари от типа на „няма как да се преговаря за съдебна и антикорупционна реформа с ГЕРБ“. Но няма с кого другиго, такъв е материалът, ако се перифразира едно бойкоборисовско твърдение от близкото минало.

Преди близо 10 месеца действителната причина за провала на преговорите беше липсата на гаранции за ДПС при избора на членове на органи и регулатори - ГЕРБ предложи такива, но ПП-ДБ не ги приеха. Отхвърлянето им означаваше, че Делян Пеевски оставаше без квота, макар и да е част от “конституционното мнозинство” от 160-те, необходими за гласуването на ключови избраници в съдебната власт и антикорупционната комисия.

ДПС-Ново начало и санитарният кордон

Сега санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания олигарх призовава за избори и е противник на съставянето на редовно правителство, което го изолира заедно с неговото ДПС-Ново начало. Причината е ”санитарният кордон”, поискан от ПП-ДБ. Формира ли се мнозинство, което да предприеме дългоочакваното кадрово обновление на регулаторите и ВСС, кръгът на Пеевски ще изгуби “бухалките”.

Ако ГЕРБ се включи в такъв фронт, това ще е знак за сериозно противопоставяне между Борисов и Пеевски. Въпросът е дали лидерът на най-голямата партия има силовите преимущества да води тази битка, след като почетният председател на ДПС и знакова фигура на прехода като Доган се провали. Политически конфликт от такъв мащаб изисква усилията на повече от една партия.

Провал на преговорите би означавал и провал на мнозинство, което да гласува промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които да бъде спрян изборът на настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов за главен прокурор от ВСС с изтекъл мандат. Това ще се разбере още утре, 7 януари, когато парламентарната правна комисия ще обсъжда законопроекта за ЗСВ. Приемането му е едно от условията, поставени от “Демократична България”, на преговорите за редовен кабинет като от мерките за “санитарния кордон”.

Последствията

Преките последици от провала на първият мандат ще са провал и за втория, и за третия. България отново се устремява към избори, вероятно през април, съпътствани от растяща апатия и политическа радикализация.

Политическата безизходица може да доведе не просто до забавяне, а до регрес в социално-икономическото развитие на страната. България рискува да изгуби втория транш от 653 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В края на ноември м.г. Европейската комисия ѝ даде срок от 6 месеца, за да приключи с останалите неизпълнени реформи. Предвид очертаващите се избори те ще бъдат пропилени.

Пропадат и шансовете за приемане на еврото от 1 януари 2026 година. Само редовно правителство би могло да планира и осъществи антиинфлационна политика, ако България се стреми да покрие единствения неизпълнен критерий - този за ценовата стабилност. Служебното правителство заяви готовност да поиска извънредни конвергентни доклади до 15 януари, когато излязат данните за инфлацията през декември. Сега държавата е заплашена от ново разхищение на средства, подхранвано от популистки обещания, ако 51-ият парламент приеме бюджет за 2025 г. в условия на предстоящ вот.

Българският Великден идва с нови предсрочни избори - или с компромисно правителство, което да разпредели влиянието в регулатори и съдебна власт, и да си отиде.

Дойче Веле