Финансовата министърка Теменужка Петкова продължи да увърта по темата за влизането на България в еврозоната. Пред бТВ Петкова призна, че страната ни има голям шанс да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.

От друга страна обаче тя отново демонстрира по-скоро пасивна позиция, като заяви че ще поискаме конвергентен доклад, когато изпълним критерия за ценова стабилност.

Към момента България не изпълнява този критерий само с 0,1%. Петкова призна, че е възможно да се направи изключение, подобно на това, което е било направено за Хърватия, и страната ни да изпълни критерия. Тя обаче заяви, че няма как България да влияе на европейските институции.

Петкова не можа да обясни защо само преди две седмици от финансовото минстерство е било заявено, че България ще поиска доклад възможно най-скоро, а сега позицията е променена, при положение, че данните и тогава и сега са били едни и същи.

Тя не отговори на въпрос как така от една страна в бюджета има дупка от 18 млрд. лв,, а от друга все пак сме близо до еврозоната - двете твърдения са взаимно изключващи се.

Петкова коментира и неприемането на промените в Закона за БНБ, с които шефът на банката се задължаваше да подаде оставка, ако стане служебен премиер. Тя обаче изтъкна, че в момента има дело в Конституционния съд, което касае точно т.нар. "домова книга" и трябва да се изчака съдът да се произнесе.

На въпрос няма ли неприемането на този закон да попречи на пътя ни към еврозоната ако съдът се забави с произнасянето си, Петкова заяви, че ако има забавяне, то промените ще бъда приети.

Петкова изтъкна, че влизането в еврозоната е записано в споразумението, с което се създаде правителството на Росен Желязков. Но призна, че БСП и "Има такъв народ" запазват своите резерви по темата.

"Aз бих искала да пресека тези инсинуации и мнения на наши колеги от ПП-ДБ, които смятат, че ние сме се отказали от членството на България в еврозоната в рамките на следващата една година - това категорично не е така", заяви Петкова.

По думите ѝ това, което ни спъва, е критерият, свързан с ценовата стабилност – според данните за страната към месец декември.

Тя обясни, че има процедура за изслушване в рамките на еврогрупата, където ще бъде изложена картината по отношение на публичните финанси на България в средата на февруари. След това представяне ще може да се види какви са показателите – дали покриваме критерия за ценова стабилност, например, и ако отговаряме на всички критерии, тогава ще подадем и искане за конвергентен доклад.

"Бомбите, които са заложени в областта на публичните финанси през последните години, са наистина сериозни и те ескалираха точно сега в този момент. Г-н Асен Василев е човекът, който заложи тези бомби през последните три години. Това са фактите", заяви Петкова.

Вчера Владислав Горанов, който е бивш финансов министър, говори  и за друг критерий, който не покриваме – бюджетния дефицит. Той каза, че Европейската комисия се опасява, че ние няма да успеем да достигнем нужния процент.

"Това е другото голямо притеснение, което има от страна на европейските институции, по повод членството ни е еврозоната. Според мен очакванията са да се види дали ние ще се справим с това България да внесе бюджет, който да бъде с дефицит от 3% от БВП.

Аз бях в Брюксел, имах среща с представители на Европейската централна банка – с г-жа Лагард, г-н Донахю, с г-н Валдис Домбровскис – всички те посрещнаха с голямо задоволство факта, че България има редовно правителство. Това е нещо, което увеличава много шансовете ни да бъдем приети в еврозоната, защото това дава гаранция за стабилност", каза още тя.

И беше категорична:

"Ние ще направим опит тогава, когато сме готови за този опит, тогава, когато България покрие съответно критериите. Най-важната ни задача сега е да работим по това България да има бюджет, който бюджет да гарантира нормалното функциониране на държавата, спазването на критериите и приемането ни в еврозоната".

Управляващите искат да отложим или изобщо да не влезем в еврозоната. Това заяви в интервю за бТВ радио депутатът от “Продължаваме Промяната - Демократична България” Мартин Димитров.

Той даде няколко доказателства в подкрепа на това твърдение на базата на поведението на управляващата коалиция вчера и днес.

"Данните за инфлацията за декември 2024 г. бяха ясни, когато Теменужка Петкова каза, че изпълняваме условията и в края на януари ще искаме конвергентен доклад. А данните за инфлацията сега са същите, но се отказваме от искането за доклад. Проблеми с разходите в бюджета има, но ситуацията не е тежка, а е решима, ако има воля. Когато по средата на миналата година ГЕРБ, БСП и ДПС гласуваха огромни средства за МВР, ние ги предупреждавахме, че може да се стигне до дефицит, а сега казват, че може да има проблеми с дефицита. Никой не е представил една идея за намаляване на разходите", каза Димитров.

И напомни, че “Демократична България” внесе в парламента законодателни предложения за намаляване на разходите в сектор сигурност - например за освобождаването на хората на пенсионна възраст от  МВР, които ще тежат на системата, още повече с увеличението на заплатите с 50%, а и запушват кариерното развитие на по-младите кадри. 

Депутатът от ПП-ДБ припомни и че вчера управляващите отхвърлиха поправките в Закона за БНБ, които задължават управителят и подуправителите да напускат централната банка, ако бъдат назначени за служебни премиери.

"Промените в закона за БНБ са изготвени от БНБ по искане на ЕЦБ и са  внесени от служебното правителство, т.е. няма политически момент в тази инициатива. ГЕРБ не казаха една дума като аргумент за отхвърлянето на законопроекта, въпреки че три пъти ги попитах в парламента - явно защото са тръгнали да отлагат членството или въобще влизането в еврозоната, заради БСП и ИТН", каза Димитров. 

Според него напълно реалистично е от 1 януари 2026 г. да влезем в еврозоната, ако преодолеем тези саботажи, които извършват управляващите.

"Защото България на практика изпълнява критерия за ценова стабилност, защото има трайна практика на ЕК и ЕЦБ, когато някоя от страните в ЕС се отклонява от показателя за инфлация, в случая Литва, да бъде извадена от списъка. И ако има дипломатически усилия, тя ще бъде извадена - това е правено при Хърватия. Вместо да проведем консултации с ЕЦБ и ЕК и да договорим влизането си, изведнъж се появиха излишни данни, доста скалъпени, за дефицит в началото на годината. Още повече, че тези допълнителни разходи за сектор сигурност бяха предложени от ГЕРБ, ДПС и БСП миналата година, а ние гласувахме против", каза Мартин Димитров.