Министърката на финансите Теменужка Петкова отправи спешно искане към всички първостепенни разпоредители с бюджет – министерства, ведомства, НОИ, НЗОК, общини и други – да предоставят информация за начислените задължения към доставчици в страната и чужбина. Това включва както капиталови, така и текущи разходи, включително просрочени задължения и лихви.

Министърката изисква данни за поетите ангажименти за капиталови и текущи разходи от предходни години, включително 2024 г., които са извършени и документирани, но за които предстои издаването на фактури от доставчиците или изпълнителите. Тя също така настоява за информация относно общия размер на невъзстановения данъчен кредит към 31 декември 2023 г., 31 март 2024 г. и 31 декември 2024 г. от Националната агенция за приходите (НАП).

"По повод различни спекулации в публичното пространство, Министерството на финансите подчертава, че публикуваните на 31 януари 2025 г. данни и информационен бюлетин за изпълнението на бюджета за 2024 г. са на касова основа, който не е предмет на оценка по отношение на критерия за членство в еврозоната", посочва Теменужка Петкова.

Събраните данни ще послужат за изготвянето на проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г. и за точна предварителна оценка на дефицита на начислена основа за 2024 г. Постигането на дефицит под 3% е един от Маастрихтските критерии за приемане на страната в еврозоната.

Действията на Петкова идват ден, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска информация за забавените разходи, дължими за 2024 г., които са прехвърлени за 2025 г., за да се изясни реалният дефицит на касова основа. Той призова финансовия министър да предостави тази информация, за да не се представят "неверни данни за финансовото състояние на държавата" пред европейските партньори.

"Искаме стабилни финанси, искаме еврозона, искаме общински и държавни обекти да се строят, искаме ръст на доходи, искаме да не се пипат данъците, всичко това го искаме. Но 2024 г. не се направиха разходите, които трябваше, а се оставиха за 2025 г., само и само да им излезе сметката. Години наред казвах до какво ще доведат заемите, които всяка седмица се теглеха – по 500 млн. лв. Сега цялата тежест пада върху нас", коментира Борисов.

Той обвини "всички онези, които последните 4 години с Асен Василев са правили бюджетите на страната".

Според опозицията в лицето на ПП-ДБ обаче, Борисов манипулира данните и заблуждава обществото с една цел - да се отложи влизането ни в еврозоната.

През януари правителството реши да не иска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за готовността на България за членство в еврозоната. Страната ни остана само на 0,1 процентни пункта под изискването за инфлация, което предизвика обвинения от страна на ПП-ДБ към ГЕРБ и коалиционните им партньори в саботаж на процеса. Бойко Борисов и кабинетът на Росен Желязков заявиха, че такъв доклад ще бъде поискан при изпълнение на всички критерии, което се очаква да стане скоро.

Междувременно, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола изрази подкрепа за присъединяването на България към еврозоната, подчертавайки, че това ще приближи страната още повече към сърцето на ЕС.

"България е в последния етап от подготовката за присъединяване към еврозоната. Това ще приближи още повече страната ви към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията на България за бързо придвижване към нея", заяви Мецола.