След заседанието на Еврогрупата на 17 февруари ще бъде решено кога България ще поиска извънреден конвергентен доклад за еврозоната.

Това заяви пред журналисти премиерът Росен Желязков. Той пристигна за участие в Европейския съвет – срещата на върха на страните членки на ЕС.

„Първо да свършим нашата работа. Да видим каква е 2024 г. съобразно критериите от Маастрихт“, каза Желязков.

И поясни, че трябва да внесем бюджет в рамките на тези критерии. Което означава, че таванът на дефицита трябва да бъде 3 на сто, а разходите да не надвишават 40 на сто от БВП.

Премиерът се надява Народното събрание също да прояви разум, за да се вместим в тези параметри за стабилност и добра финансова политика.

„Нееднократно сме заявявали, че темата за еврозоната е приоритет и на ГЕРБ, и на правителството. Така че ще поискаме конвергентния доклад. Надявам се, че данните, с които ще боравим и следва да бъдат потвърдени, ще дадат основание да считаме, че сме изпълнили критериите“, отговори премиерът на въпрос дали датата 1 януари 2026 г. остава реалистична за влизането ни в еврозоната.

Все пак обаче трябва да се изчака информацията за начислената основа на задълженията. Причината е, че Маастрихтските критерии за дефицита се мерят по отношение именно на тази основа.

„Знаете, че излязоха данните по изпълнението на бюджета на касова основа. Това означава за всички разплатени средства за 2024 г. Това са обикновено разходите, които са фактурирани, но не са платени, или тези, които не са фактурирани, но са поемани. Справката за тях идва в началото на март, но с оглед подготовката на бюджета спешно я изискахме, за да видим каква е картината на начислената основа“, категоричен бе Росен Желязков.

Все още е рано да се говори за увеличаване на разходите за отбрана на ЕС, отговори министър-председателят на журналистически въпрос.

„Смятаме, че докато немалка част от страните не достигнат до 2 на сто, е рано да говорим за увеличение“, обоснова се той.

Но похвали България, че е достигнала разходи от 3 на сто от БВП с покупката на бойните самолети F-16. Така сме преизпълнили целта на ЕС, особено за приноса на нетните контрибутори.

Отбраната ще бъде водеща тема на днешния Европейски съвет. В срещата ще участват генералният секретар на НАТО Марк Рюте, както и британският премиер Киър Стармър. Обединеното кралство напусна ЕС преди 5 години.

По думите на Желязков изключително важно за България е разбирането за мястото й, като се вземе предвид географското и политическото положение и конюнктура:

„Ние сме между Западните Балкани и Черно море – район, пълен с напрежение. Ще говорим от перспективата на България за двойната употреба на транспортната инфраструктура, за направления, важни за нас – най-вече Коридор номер 8 и връзката „Балтийско-Черно море“ по вертикала. Това предполага и важни за нас теми за двойната употреба на транспортната инфраструктура. А това означава повече ресурси и възможности.“

Друг важен за страната ни въпрос е пренасочването на средствата от кохезионната политика. Позицията на България, особено в контекста на разширяването на ЕС към Западните Балкани, е, че този инструмент не трябва да се използва за ресурси за пренасочване, а да остане за политиките по сближаване.