Страните от НАТО трябва да харчат над 3 на сто от своя БВП за отбрана, заяви генералният секретар на алианса Марк Рюте.

Той участва за първи път в дебат в Европейския парламент в Брюксел след избирането му на поста на 1 октомври 2024 г. Рюте говори пред Комисията по външна политика, Подкомисията по сигурност и отбрана и Делегацията за отношенията с Парламентарната асамблея на НАТО.

Повече средства за отбрана обаче означава по-малко за други приоритети, призна Рюте. И изтъкна, че може би ще бъдат намалени социалните разходи и ще има по-малко пари за пенсии. Има вариант обаче и с вдигане на данъците.

Рюте повтори, че разходите за отбрана трябва да се увеличат.

„Ако не – или всички бързо ще трябва да учим руски, или да отидем в Нова Зеландия“, предупреди той.

Сред най-обсъжданите въпроси бяха бъдещите отношения със САЩ след 20 януари, когато президент отново ще стане Доналд Тръмп. Евродепутатите обърнаха внимание на изказванията му за превръщане на Канада в американски щат и евентуална военна намеса в Гренландия.

„Съгласен съм, че Тръмп много пъти е бил прав и може да се окаже прав много пъти и в бъдеще. Ние трябва да водим диалог с него“, каза Рюте.

След което похвали датската премиерка Мете Фредериксен:

„Тя не реагира веднага на думите за Гренландия, но наблегна на нещо, което е заложено на карта - Арктика и как да сме сигурни, че там имаме стратегически въпрос, който да се дискутира между НАТО и САЩ. И тук не става дума за това кой управлява или контролира Гренландия, а че Арктика остава сигурно място.“

Не "хибридни атаки", а "саботажи"

Марк Рюте смята, че не бива повече да се използва терминът „хибридни атаки“ по отношение на дестабилизиращите действия на Русия. Те трябва да бъдат окачествявани като саботажи. Това е особено актуално след последните инциденти с кабели в Балтийско море.

„Всички искаме войната в Украйна да свърши, да има траен мир. Не знам кога тази война ще свърши, но знам, че мирът няма да бъде траен, ако Владимир Путин успее в Украйна“, каза още Рюте.

Според него няма да има мир, ако след спирането на войната Русия, Северна Корея, Китай и Иран останат доволни и изпитат чувството, че са по-силни. Мирът ще бъде траен, ако Украйна участва в преговори от силна позиция, и затова тя има нужда от подкрепата на НАТО, смята генералният секретар.

Искат ли българите членство в пакта?

Петър Волгин от „Възраждане“ от групата „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) бе единственият изказал се български евродепутат. Той обвини за войната в Украйна стремежа на НАТО да я „погълне“.

„Нас в България никой от управляващите не ни попита дали искаме да членуваме в НАТО или не. Сигурен съм, че ако сега се проведе референдум по въпроса, повечето българи ще са против членството на България в този пакт“, каза Волгин.

По думите му членството в НАТО днес е гаранция за въвличане в касапница. И пактът трябвало да се разпадне заедно с Варшавския договор.

„Ако бях в България, щях да кажа, че бих бил много щастлив да бъда в НАТО“, отговори му Марк Рюте.

Той обаче допълни, че приема аргументите на Волгин, но не е съгласен с тях.