Идеята за бойкот на големите вериги за хранителни стоки се роди в Хърватия. Високите цени там вече от дълго време са причина за недоволство. Инициативата за бойкота намери отзвук и в съседни държави на Западния Балкан, а също и в България и Румъния, а и сред популисти, които се възползват от темата за привличане на гласове.

Всичко започна с апел на хърватската потребителска инициатива „Halo Inspector“, пишат хърватските медии. Те призоваха хърватите за първи път на 24 януари да се въздържат от пазаруване в супермаркети, за да демонстрират срещу „неприличните цени“.

Цените наистина са високи в Хърватия. Според централната банка инфлацията се е увеличила с 5,0 процента през януари, след 4,5 процента през декември. Цените на хранителните стоки нараснаха още повече. През януари инфлацията при тях достигна 5,4 процента. И при това стойностите се движат само в една посока от средата на миналата година - нагоре.

Както се очакваше, призивът за протест бързо се разпространи чрез социални и други медии. Хиляди го последваха. Заваляха и примери за цените на едни и същи продукти в Хърватия и Германия.

  • 1 кг буркан Nutella в Хърватия струва 9,49 евро, а германските онлайн платформи искат с една трета по-малко.
  • За пакетче масло се плаща 2,80 евро. В Германия, където заплатите са по-високи и икономическото производство на глава от населението е два и половина пъти по-високо от това на Хърватия, пакетчето масло струва на промоция 2,25 евро.

Хърватите твърдят, че в чужбина всичко е по-евтино. Европейско сравнение, направено от Raiffeisenbank International наскоро, потвърди непропорционално високи разходи за храна. Докато общите разходи на домакинствата в Хърватия са едва 75,7 процента от нивото на ЕС, разходите за храна са 103,5 процента, което е малко по-високо от тези на германците. Това е и една от причините за протестите.

Бойкотира се по една търговска верига всяка седмица. През втората седмица на февруари беше бойкотиран Konzum, най-голямата търговска верига в страната. В петък пък не се пазарува изобщо, като се очаква потребителите да бойкотират всички търговски вериги, независимо дали се наричат Tommy, Konzum, Eurospin, DM или Lidl.

Активистите публикуват снимки на празни търговски зали с пълни рафтове. Германската група Lidl потвърди, че в момента е засегната от призиви за бойкот в няколко страни в Югоизточна Европа. Те са движени от различни групи или инициативи в различните страни. Ситуацията се развивала „динамично“.

Организаторите на протеста оценяват загубите в продажбите вследствие на бойкотите на 80 милиона евро, или два процента от годишния оборот на десетте най-големи търговски вериги в Хърватия. Хърватските медии съобщават, като се позовават на публично достъпни данни на данъчната администрация, че в първия петък на февруари броят на транзакциите е намалял с 15 процента, а общият оборот с 20 процента. Данъчната администрация би трябвало да знае, тъй като тя събира данък добавена стойност (ДДС) от 25 процента в Хърватия, което също е причина за високите цени.

Макар, че покупките често се отлагат за друг ден, търговци и политици реагираха на протестите. Konzum намали цените на 250 продукта, а Kaufland - на 1000 артикула. Други призоваха своите доставчици да предложат по-евтини оферти.

И правителството в Загреб се намеси. То разшири списъка на продуктите с максимални цени, които всеки супермаркет трябва да предлага, като добави 40 нови продукта, така че те да достигнат общо 70, включително млечни продукти, мармалади, кафе и хигиенни стоки.

„В обществото се създава впечатлението, че корпорациите са алчни, а пазарните регулатори неефективни“, казва комуникационният експерт Кристиян Седак от Католическия университет в Загреб относно мобилизацията.

Нарастващите цени се разбират също като въпрос на социална справедливост. Лука Айки, професор по икономика в Икономическия факултет на същия университет, отбелязва, че сравненията на цените по границите показват, че цените в хърватските магазини не са по-високи от тези в чужбина. Фокусирането върху някои продукти може да бъде подвеждащо.

Айки смята интервенциите на държавата върху ценовата политика за недостатъчна мярка. Макар че те могат „да предложат бързо решение за осигуряване на важни стоки, те не решават дълбоките проблеми на неефективните вериги за доставки или на слабата конкуренция“.

Политици се опитват да използват дебата „като плодородна почва за собствените си популистки послания“, казва комуникационният експерт Седак.

Нао не само в Хърватия. В Унгария, чието правителство понякога се намесва в търговията, членове на кабинета публично обмислят нови държавни ценови тавани за определени хранителни продукти.

В България партия, участваща, в правителството, предложи законопроект за ценови тавани за основни храни. Причината: гражданите трябва да бъдат защитени от това, че чуждестранни компании правят големи печалби за тяхна сметка и ги изпращат към своите централи.

С подобни аргументи в Румъния кандидатът за президент, подкрепян от вълна одобрение - радикалният популист Калин Джорджеску, призова към бойкот на покупките от чуждестранни доставчици. Това беше последвано от малък брой хора. Все пак Carrefour намали цените на 1500 продукта с от 5 до 25 процента до края на март.

Призиви за бойкот имаше също така в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора. Там министър-председателят Милойко Спаич каза, че той „като гражданин, подкрепя такива действия“.