В първите дни на правителството (гласувано на 16 януари) водещите теми в общественото пространство бяха състоянието на публичните финанси и пренаписването на проекта на държавен бюджет, готовността за еврото и възможността да се поиска извънреден конвергентен доклад, както и заявката на новата власт да изготви законодателна и управленска програма (виж тук). Всичко това звучеше до голяма степен логично, като и по трите теми времевият хоризонт беше 30 дни. Един месец, в който да се изготви и внесе бюджет, да се напише управленска програма и да се видят данните за инфлацията през януари (по календар излизат на 14 февруари).

В седмицата преди изтичането на 30-те дни обаче се наблюдават съвсем други процеси. Народното събрание е заринато от левичарски законопроекти – като регулацията на цени/надценки на храните или пълната забрана на вейповете, които удавиха всякакви други теми в обществената дискусия. Мнозинството в парламента форсира избора на регулаторите, за управленска програма никой не говори, а новият бюджет в последния момент беше отложен със седмица. Всичко това подсказва, че властта буксува и различни групи се боричкат помежду си – важните неща се отлагат, нарочно се вкарва страничен шум, а водещо на тихия фронт е да се разпределят постове и влияние.

Отлагането на бюджета безспорно е голямата новина от последните дни, в т.ч. директно обвързана с еврозоната. При ясен сигнал от Европа да се внесе бюджет с 3% дефицит и добре аргументиран структурно-фискален план за следващите три години, България иска изслушване пред Еврогрупата в понеделник и отива на това изслушване без внесен бюджет. Цялата логическа структура на преговорите – внася се бюджет на 14 февруари с 3% дефицит, след което се виждат данните за инфлацията за януари и се отива при Еврогрупата да се представи „постигнатия напредък към изпълнение на критериите за приемане на еврото“, а след дни се представя и фискално-структурния план на Европейската комисия, започва да губи основи, когато отложиш първата стъпка с една седмица.

Да се отиде пред Еврогрупата без внесен (не говорим дори за приет) бюджет не е добър знак. Там са министрите на финансите на държавите в еврозоната, които ще трябва да бъдат убедени, че България има стабилни публични финанси и не е заплашена от процедура по свръх дефицит. Без бюджет и при постоянно говорене за дупка от 18 млрд. лв. и неразплатени ангажименти от миналата година, това ще е трудна задача. Не е невъзможна, напротив – многократно сме коментирали, че бюджетът може да се вкара в рамки с разумни мерки в разходната част. Без официално представен и внесен бюджет обаче ще е по-трудно. Разбира се, в голямата европейска политика няма фатални седмици – не е казано, че точно в понеделник трябва да вържеш бюджета, но отлагането си остава лош сигнал и само засилва усещането за проблем с публичните финанси, а потенциално и за вътрешни противоречия в мнозинството.

И ако бюджетът е новата голяма тема по отношение на еврозоната, то при инфлацията продължаваме да сме на ръба. Въпреки ръста на цените през януари, средногодишната инфлация в страната на практика е на границата на критерия – 2,6% през януари по европейската методология. Най-вероятно в следващите дни ще се влезе в забавен спор за втория знак след десетичната запетая и прочее. Голямата инфлация през януари е основно в групата жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – ръст от 4,1% на месечна база. Тук водеща роля имат газообразните горива – с 10,2%, електроенергията – с 8,4%, както и събирането и отвеждането на отпадъчни води – с 5,9%. За сравнение месечната инфлация при ресторантите е 2,6%, а при храните – 2,5% на месечна база, в т.ч. 15,9% при хляба. Тези три големи групи – комунални услуги, храни и ресторанти, имат тежест от 40% в потребителската кошница по европейската методология. Казано просто, голяма част от по-високия ръст на цените през януари е дело на държавата – регулирани цени на ток, газ и вода, както и връщането на ДДС на хляба и ресторантите.

През следващите месеци инфлацията в страната най-вероятно ще се движи много близо до ценовия критерий за еврозоната. Последната прогноза на БНБ (от декември 2024 г.) е за покриване на критерия (в рамките на 0,1-0,3% под критерия) през цялата 2025 г. Данните за януари показват малко по-висока инфлация, което означава, че най-вероятно разликата ще е още по-малка – ще виждаме почти долепени криви в следващите месеци. Това е без „изключения“, тоест ако не се вадят държави от сметката, което би повишило базата. Макар и на косъм, ценовият критерий по-скоро няма да бъде пречка. Именно затова фокусът върху бюджета е толкова важен.

Институт за пазарна икономика