Всяка неделя площадите на Украйна се изпълват с гласове, с пламенни погледи и с ръце, вдигащи табели с послания: "Освободете Азов". Всяка неделя хиляди излизат, за да покажат, че не са забравили и че няма да забравят – своите роднини, приятели и събратя. Своите герои.

И тази седмица не бе изключение - духът на "Азов" се всели в пространството пред "Двореца на спорта" в Киев точно в 12 часа. Клаксони на преминаващите покрай сданието автомобили сигнализираха на поклониците да побързат. 

Сред насъбралото се множество се срещаме с Виталий и Серхий - двама ветерани, участвали в отбраната на Мариупол.

(От ляво надясно) Виталий и Сехий

Английският език ги затруднява (руския не смея да тествам), но успяват да обяснят, че това събитие не е протест. Това е напомняне към украинските власти, че над 700 от техните събратя от "Азов" все още са под руски плен. Те обещават, че докато бойните им другари не бъдат върнати у дома, ще продължат да посвещават неделите си на мисията по поддържането на спомена за тях жив.

Междувременно украинци започват да се нареждат на опашка пред двамата герои и да ги поздравяват. Подетият от мен разговор за нуждите на украинската армия не стига до никъде и им благодаря за отделенето време. Преди да ги оставя Виталий ми споделя:

"Западната подкрепа е критично недостатъчна. Трябват ни оръжия".

За кратко поговорихме с Юлия и Юлиана. Като стотици други около тях - младите момичета стоят с табели в подкрепа на героите. 

Юлия (със синия надпис) и Юлиана (по средата)

Юлия подчерта, че се чувства "предадена" от Запада, защото засилването на доставките на САЩ и ЕС биха "спасили животи". Юлиана се съгласява, че украинската армия се нуждае от съюзниците си. Но допълва:

"Въпреки изявленията от Запада, ние трябва да вършим нашата работа и да останем обединени".

Доста по-дълъг разговор проведохме с украинец, който не пожелава да си разкрие името и затова ще го наречем Н. Родом от Макеевка (Донецка област), той попада под руска окупация преди повече от 10 години.

"Бях все още прекалено малък да се преместя, живях с родителите си. Никога не съм искал Русия да е там. И там има много такива като мен, които не искаха да са под руска окупация. През цялото време се надявахме, че Украйна ще се завърне. Видяхме как Русия доведе до деградация моя роден град. Между 85 и 90 процента от бизнесите затвориха врати. Нямахме нищо - през първите месеци от инвазията през 2014 г. гладувахме. Успях да се измъкна в края на 2019 г., когато все още можеше да се минава."

Н. твърди, че се е срещал с много освободени от плен украински войници, които му разказвали как били бити "по график" по няколко пъти на ден. Не по-малко тежък бил психологическият тормоз - 22-годишен ветеран под името А. попаднал в руски затвор на 19 години. В периода му на пленничество руснаците го лъгали, че Украйна вече е унищожена.

Н. не е впечатлен от мирната инициатива на Доналд Тръмп. Той посочва, че през 90-те години Украйна е била получила уверения, че ако се откаже от ядрения си арсенал, ще може да разчита на подкрепата на Запада. Била "измамена". Добавя, че би подкрепил прекратяване на огъня само при членство на страната му в НАТО или снабдяването й с ядрено оръжие.

"Нашите партньори можеха да направят повече. Можеха да ни дадат повече оръжия".

Под звука на оглушителните клаксони напускаме живия "паметник" на "Азов". Той ще изникне на друго видно място следващата неделя в Киев и в другите големи градове на Украйна. Не да протестира, да напомня. Ще продължи да го прави всяка седмица, докато героите не бъдат върнати у дома. 

Или докато Украйна не престане да съществува. 

Кой би носил вина за това? Оставаме на вас да прецените.