Правителството няма да предлага на Народното събрание български въоръжени сили да бъдат изпращани в чужбина.

Това обяви във вторник пред журналисти премиерът Росен Желязков преди началото на Съвета за съвместно управление, който предстои да се проведе в Народното събрание. Така и той се вписа в общия политически хор на отричане на възможността за изпращане на военни в Украйна, като тона зададе по-рано днес президентът Румен Радев.

След него от всички политически сили открекоха подобна опция, а най-първи подкрепа за Радев даде лидерът на ДПС-НН Делян Пеевски. Съвпадението на позициите им е доста интересно и заради това, че поне на публично ниво двамата поддържат имидж на непримирими врагове.

„Това е правомощие на Народното събрание“, посочи Желязков и припомни, че това е записано и в Конституцията на Република България.  

„Независимо, че това правомощие принадлежи на парламента, българското правителство няма да предложи такова решение“, каза Желязков. 

Говоренето за войски в Украйна е в контекста на оформящите се мирни преговори между САЩ и Русия, като част от мирното решение на конфликта.

"Търсенето на архитектурата на сигурност във войната в Украйна трябва да бъде общоевропейска мисия, а ние много ясно сме заявили нашата позиция, ще подпомагаме Украйна по начините, по които сме го правили и досега, но български войник няма да се бие на чужда територия и няма да участва в мисии (всъщност български войници и сега участват мироопазващи мисии в конфликтни зони-бел. ред.)", заяви премиерът.

Коментарът на Радев бе по повод въпросите, изпратени от САЩ до страните от ЕС. Един от тях е за готовността на всяка от страните да разположат войски в Украйна като част от мирното решение. Позицията на президента по отношение на всякаква военна помощ за Украйна е консистентно против от началото на войната. 

В документа също така се пита какво биха били готови да направят правителствата, за да увеличат санкциите срещу Русия, включително по-строго прилагане на съществуващите.

"Какви изисквания за подкрепа от страна на САЩ, ако има такива, правителството ви смята за необходимо за участието си в тези споразумения за сигурност? По-конкретно, кои краткосрочни и дългосрочни ресурси според вас ще бъдат необходими от САЩ?", гласи един от въпросите.

"Ако военни сили на трета страна бъдат разположени в Украйна като част от мирното споразумение, какъв бихте считали за необходим размера на такива водени от Европа сили? Как и къде ще бъдат разположени тези сили и за какъв период от време?", е друго питане.

И още: "Какви допълнителни способности, оборудване и възможности за поддържане е готово вашето правителство да предостави на Украйна, за да подобри тя позицията си в преговорите и да се увеличи натискът върху Русия?"

Във въпросника също така се пита какво биха били готови да направят правителствата, за да увеличат санкциите срещу Русия, включително по-строго прилагане на вече  съществуващите.

Обезпокоени от диалога между Доналд Тръмп и Владимир Путин за Украйна, лидерите на ключови европейски държави проведоха вчера извънредна среща в Париж, за да видят как трябва да действат. Единство обаче не беше постигнато.