Уважаема госпожо Киселова,

На първо място искам да Ви кажа, че съм заклет цесекар. Спадам към т.нар. „болни“. И съм убеден, че съм много по-заклет привърженик на ЦСКА от Вас и всички български депутати, взети заедно. За мен ЦСКА не е просто идея, а начин на живот.

Прочетох изключително вълнуващата новина, че утре смятате да възродите парламентарния фенклуб на червения отбор. Похвално, но...

Винаги има едно „но“. И то е, че събитието съвпада с едно друго, доста по-важно и, за съжаление, много по-опасно за България събитие. Докато вие събирате „сърцата червени“ в Народното събрание за възраждането на фенклуба, едно друго „възраждане“ – парламентарната партия със същото име, готви атака срещу същото това Народно събрание. Поне за това подсказва съобщението във фейсбук на лидера й Костадин Костадинов отпреди два дни:

„Борбата тепърва започва. В сряда продължаваме в Народното събрание. Призовавам всеки свободен българин, който има време и желание, да дойде в 8 ч. сутринта пред парламента (бившия Партиен дом), за да защити свободата си и правото си на избор.“

Преди три дни привърженици на „Възраждане“, насъсквани от Костадинов, заляха с червена боя и се опитаха да подпалят сградата с представителството на Европейската комисия в София. Това стана по време на протест срещу предстоящото приемане на еврото. Утре поводът ще бъде същият.

Същевременно се разчу, че Вие, г-жо Киселова, сте отказали историческата сграда на Народното събрание да бъде осветена в цветовете на украинския флаг по повод три години от руското нахлуване.

На фона на последните събития намерението Ви да възраждате някакъв си парламентарен фенклуб е, меко казано, неуместно. И е последното нещо, с което човек с Вашата позиция трябва да се занимава точно в този момент.

Иначе неизбежно ще навеете спомени за едни други времена. Тогава, ако от магазините изчезваха стоки като оцета или брашното, властите въвеждаха по-строги наказания за антисоциалистическа пропаганда и дискредитиране на народната власт. А Секретариатът на ЦК на БКП се събираше понякога за „решително издигане равнището на българския футбол“. Типичен пример за отвличане на вниманието и прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.

Със сигурност немалко хора си задават въпроса дали сега не става дума за същото. Много би ми се искало да не съм прав. Но как да си обясня отказа Ви да осветите сградата на НС в цветовете на украинското знаме в комбинация с факта, че все още не сте се изказали за заплахата на „Възраждане“?

А това е заплаха не само за парламента, но и за гражданския мир. Тези хора няма да се спрат пред нищо. Те са готови дори да предизвикат гражданска война. Но да изпълнят задачата - ако не да осуетят, поне да забавят или да затруднят максимално пълната евроинтеграция на България.

Тази заплаха е много по-важна от някакъв си фенклуб. За него винаги ще има време.

Подкрепата за Украйна също е по-важна от ЦСКА. Налага се да повторя клишето, че украинците се сражават не само за себе си, но и за нас. Ненапразно в почти всички страни членки на ЕС сградите на държавните институции светнаха в цветовете на украинското знаме навръх 24 февруари – третата годишнина от руското нахлуване.

И накрая ще Ви припомня нещо. В далечната вече 2007 г., когато осъдените три пъти на смърт български медсестри в Либия не знаеха колко им остава да живеят, в едно китно белгийско градче на име Динан общината окачи постер с техните ликове. След освобождаването им медиците пътуваха дотам и бяха приети тържествено в града, дал на света саксофона. Естествено, за сметка на местните данъкоплатци.

Това се нарича европейска солидарност. Която и България трябва да оказва. И която Вие засега не искате или не смеете да проявите.