Украйна трябваше да падне за "три дни". Така поне вярваше агресорът. Но украинците доказаха обратното. Хиляди хора из цялата страна се втурнаха да помагат – кой с оръжие, кой с медикаменти. Сред организациите, които превърнаха тази доброволческа енергия в реални резултати, изпъква Благотворителната фондация "Серхий Притула" (БФСП). Клуб Z се срещна с 31-годишната мениджърка по международните партньорства на БФСП Олга Рожанковска, чиято отдаденост променя съдбите на мнозина - три години след началото на "тридневната" война.

-Разкажете ни за вашата фондация – каква е мисията й, кои са успешните ви проекти?

БФСП е украинска организация, посветена най-вече за укрепването на отбранителните сили на страната ни. Но подкрепяме и каузи за цивилни, засегнати от руската агресия. Фондацията е основана от доброволеца Серхий Притула, който е популярна личност в Украйна.

Още в началото на инвазията организирахме успешни кампании за набиране на средства. Може би най-известни са "Народният Байрактар" и "Народният Сателит".

При втория случай за първи път в историята на украинското общество чрез дарения от граждани беше закупен сателит за Министерството на разузнаването на Украйна. Той все още е в експлоатация. Това не е оборудване, което се купува и след това се унищожава при военни операции. 

Друг пример е кампанията "Отмъщение", която събра повече от 350 милиона гривни (над 15 милиона лева) за дронове камикадзета.

Кампанията "Народният Спартан" също беше значима – по нея събрахме над 200 милиона гривни (повече от 8,5 милиона лева), с които закупихме 60 британски бронетранспортьора "Спартан".

По-нов проект е "Кошмар" – събрахме над 160 милиона гривни (около 7 милиона лева) за 1000 монокли за нощно виждане Armasight PVS-14 Gen-3.

-Как БФСП решава кои инициативи да приоритизира?

Нашата фондация поддържа директна комуникация с военните части и получава информация от първа ръка от фронта, тъй като разполагаме с местни координатори в близост до бойните линии. Получаваме заявки и на нашия официален уебсайт – военнослужещи попълват формуляр, оставят информацията, която анализираме. Ако разполагаме с необходимите ресурси и експертиза, се опитваме да ги изпълним.

Понякога участваме в съвместни инициативи и с правителството. Главното разузнавателно управление на Украйна (агенция към Министерството на отбраната) се обърна към нас във връзка със сателита, който закупихме. Имаме също така заявки от други министерства, с които работим в хуманитарната сфера. От Министерството на образованието ни информират за най-належащите нужди – например, свързани със сигурността на училищата – и заедно определяме приоритетите. 

Но като цяло основната ни цел е да насочваме подкрепата там, където е най-нужна – в най-горещите точки.

-Как минава един ден на теб и на колегите ти от БФСП?

Доста е напрегнато. В момента, например, провеждаме мащабна кампания – "Челюсти", кръстена на едноименния филм на Стивън Спилбърг. Набираме средства за дронове "Шарк", които ще предоставим на военните части. 

Като мениджър на международните партньорствата, моята роля е да уреждам финансиране за най-спешните заявки възможно най-бързо. Свързвам се с нашите партньори и им съобщавам, че в момента имаме критично важно запитване от военните и трябва спешно да го изпълним. Това е част от ежедневната ми работа вече втора година. Освен това, комуникирам и с логистичния отдел относно текущите кампании – какви доставки сме осъществили, кога можем да ги обявим публично и т.н. Работата включва постоянна координация между различните отдели на организацията, като всичко зависи от приоритетите и спешността на заявките.

Понякога с колегите ми посещаваме офиса ни в Днипро, където работим с местни партньори и имаме по-пряк контакт с военните части. Срещаме се лично с военнослужещи, за да получим обратна връзка за нашата дейност.

-Прозрачността е от ключово значение за всяка благотворителна организация. Как гарантирате, че даренията се използват ефективно?

Представяме всички данни за това къде отиват средствата на нашия уебсайт и на профилите ни в социалните мрежи. Освен това, често насърчаваме военните части, които са получили помощ от нас, да споделят информация на собствените си канали, доколкото съображенията за сигурност го позволяват.

Ако получим директна заявка от военна част, изпълняваме я, закупуваме необходимото оборудване, доставяме го и документираме целия процес. След това създаваме финансов отчет за нашите бизнес партньори, като им показваме, че сме надеждни в дългосрочен план. По време на кампаниите те могат да общуват директно с военни представители или с цивилни, ако става въпрос за хуманитарен проект. Това е най-важният аспект – да се види от първа ръка къде отива помощта.

-Как извършвате планирането на кампаниите? Какъв е времевият хоризонт – месец, три месеца, година?

За съжаление, не можем да планираме за цялата 2025 г., камо ли за години напред. Всеки ден губим най-добрите си хора, днес научих, че мой приятел е бил убит на фронта. За съжаление, това е ежедневие за украинците.

Имаме приблизителен тримесечен план, базиран на настоящите ни проекти – какво трябва да закупим, какво оборудване е необходимо за текущите ни инициативи. Получаваме седмични приоритетни списъци директно от военните сили. Но фронтовата линия постоянно се мести – например, преди два месеца в района на Покровск боевете бяха изключително напрегнати и трябваше да фокусираме всичките си усилия там, като в същото време се стремяхме да поддържаме проектите си в други части на фронта.

Затова съчетаваме планирането на кампаниите с належащите нужди на военните части и гражданското общество. Например, разрушаването на язовир "Каховка" беше напълно неочаквано събитие за нас, но трябваше незабавно да насочим усилията си в хуманитарната сфера.

-Вие сте дълбоко ангажирана в доброволческото движение на Украйна. Какво ви мотивира да се посветите на тази кауза?

Започнах редовно да се занимавам с доброволчество през 2022 г. Майка ми работи във военна болница като боен медик, така че за мен войната започна още през 2014 г. Баща ми е от Донбас. В Бахмут бе къщата на дядо ми, с градината ни – всичко е разрушено. Затова тази война е лична за мен и просто не мога да остана безучастна.

Оставих добре платената си работа в IT сектора, защото знаех, че мога да бъда по-полезна в друга сфера. Разбира се, обмислях да отида на фронта като боен медик, но всички около мен ме убеждаваха, че мога да бъда много по-ефективна в различни области. В крайна сметка, военните и гражданското общество имат нужда от подкрепа и в тила – малко хора могат да вършат тази работа.

Затова избрах този път. И затова сега разговаряме – защото знам, че ако мога да разпространя информация за случващото се в Украйна по целия свят, това може да донесе много повече полза, отколкото ако просто загина на бойното поле. Разбира се, ако ситуацията се влоши още повече, може би един ден и аз ще се присъединя към Въоръжените сили на Украйна.

-Кои са някои от най-вдъхновяващи моменти от работата ви с БФСП?

Най-вдъхновяващият ми проект беше "Бонус Броня". За мен беше изключително вдъхновяващо да видя как даренията могат да бъдат трансформирани в нещо толкова голямо като бронирани машини. Например, FV 432 – това са наистина големи бронирани машини, които отиват директно на фронта и помагат на бойните медици да изпълняват своите мисии, като спасяват още повече животи. В рамките на този проект успяхме да осигурим 40 употребявани бронирани машини от Великобритания, които ремонтирахме с помощта на наши местни партньори в Украйна и след това ги доставихме на военните части на фронтовата линия.

Аз ръководих този проект и отговарях за комуникацията, логистиката и транспортирането. Този проект все още го нося в сърцето си и наистина го обичам, защото виждам реалната му стойност. Говорила съм с бойни медици, които лично ми писаха, за да ми кажат, че тези машини са спасили животи. За мен това е най-важното.

-Каква е вашата гледна точка за текущата ситуация на фронта?

За съжаление, не съм оптимист. Трябва да бъдем по-видими на международно ниво и да разпространяваме истината. Защото истината може да бъде изтрита отвсякъде – дори от историята. Минаха само три години от началото на войната, но вече забелязвам как се променя реториката – особено през последните четири-пет седмици, и то от световни лидери.

Не мога да говоря за другите, но за себе си знам, че в навечерието на Новата година си мислех, че може би е време да си взема почивка, да се насоча към други сфери – например, да се върна в IT сектора.

Но след последните новини осъзнах, че в момента се намираме в същото положение, в което бяхме в началото на 2022 г. И за съжаление, това означава, че трябва да работим още по-усилено. Нямам време за почивка – трябва да продължа.

-Какво послание бихте отправили към хората, които искат да помогнат на Украйна, но не знаят откъде да започнат?

На първо място, можете да проверите кои са най-надеждните организации въз основа на обема на тяхната дейност. Трябва да разгледате отчетите им, да следите социалните им мрежи и да се уверите, че организацията, която искате да подкрепите, работи прозрачно.

Също така, трябва да прецените в коя област бихте били най-ефективни. Имам няколко добри примера, защото поддържам широка международна мрежа от контакти в различни държави. Опитвам се да се свързвам с лидери и доброволци, които работят на местно ниво.

Например, в Берлин си сътрудничим с организацията WeChain Berlin по проект, свързан с бомбоубежища. Събираме дарения и организираме кампании за оборудването им. 

Друг по-прост пример – има малки доброволчески организации, които доставят автомобили на фронтовата линия. Тази дейност е извършвана от хора, които го правят паралелно с основната си работа. Всеки уикенд те превозват коли до фронта. Познавам такива хора от Швеция и Нидерландия – те са истинско вдъхновение.

Затова мисля, че най-важното е да разберете в коя сфера можете да бъдете най-полезни. Разбира се, директните дарения също са вариант, стига да знаете къде отиват средствата. Всяко дарение е от значение, особено сега, когато потокът от помощи намалява, което е естествено след три години война.

-Твърдите, че не сте оптимист. И все пак – какво ви дава надежда за бъдещето на Украйна?

Надявам се, че ще има хора, които ще донесат промяната – които няма да останат безразлични към войната. Които въпреки всички предизвикателства, болка и загуби, ще продължат да изграждат една нова Украйна.

Като казвам "нова Украйна", имам предвид страна, в която ще се случат реални промени в структурата на управлението, в която ще се поставят ясни приоритети, а не просто стремеж към облаги. Надявам се на фокусирано възстановяване – както на инфраструктурата, така и на отбранителните сили, за да предотвратим още по-мащабна война, която може да засегне целия свят.

Също така, изключително важна е образователната система. Много трудно е децата да получат качествено образование под постоянни ракетни нападения. Това е наистина сериозен проблем и е критично важно да съхраним високото ниво на образование и да продължим да го осигуряваме въпреки предизвикателствата.

Надявам се, че с общи усилия ще изградим тази "нова Украйна".