На фона на влошаващата се ситуация с психичното здраве на българите, намаляващия брой на медицинския персонал в психиатричните лечебни заведения, застаряването му, недофинансирането в тази сфера, мизерните условия, при които се лекуват пациентите с психиатрични проблеми, властта гласува едва 5 на сто увеличение на възнагражданията. Това доведе до нови протести днес от работещите в системата, които определиха това като подигравка и обида с труда и усилията им. Министерството на здравеопазването отговори на протеста пред прозорците му с позиция, в която обеща, че ще реформира психиатричната помощ.

Ръст с 50 на сто на заплатите, промяна на категорията труд, по-добри условия в психиатриите

Работещите в психиатрични болници и днес излязоха на протест пред МЗ, като символично разположиха и черна палатка отпред. Те настояват за увеличаване на възнагражденията им с 50%, промяна на категорията им на труд и подобряване на условията за работа в лечебните заведения.

Пред БТА Наташа Пенчева, лидер на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в държавната психиатрична болница в Царев брод, обясни, че към момента началната заплата на лекар психиатър там е 2100 лв., което определи като "недостойно заплащане".

Преди протеста д-р Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница в Раднево, коментира пред медии причините за недоволството.

Снимка БТА

"Проблемите са огромни и много на брой. А в момента тема на нашия протест е по-скоро отношението към персонала, който работи в тези болници, тъй като отделенията са пред закриване точно поради липсата на достатъчно на брой достатъчно квалифициран персонал. От 2004 г. на сайта на Министерството на здравеопазване  е закачен един документ наредба, стандарт за психиатрия, който би трябвало да регламентира поне някакви елементарни условия на труд и качество на обслужването на нашите болни.

А в момента не сме в състояние да осигурим качествена грижа, най-вече заради сериозния недостиг на медицински сестри, на санитари, на психолози, на лекари. Тоест няма как един човек да изпълнява ролята на четири или пет служители срещу една смешна мизерна заплата.

Другият проблем е отливът на млади специалисти, тъй като в други държави от Европейския съюз заплатите са в пъти по-високи", обясни д-р Добринов.

Снимка БТА

"В другите държави възнаграждението е много по-голямо. Опитите за убийства и самоубийства се увеличават заради новите субстанции. В момента в отделенията е пълно с младежи с тежки шизофренноподобни психози. Държавата е абдикирала от тази сфера. У нас няма нито една програма за хора под 18 години с такива отклонения. В Старозагорска област няма нито един детски психиатър”, изброи още тревожни факти психиатър пред Нова тв.

В държавната болница в Раднево най-младата сестра  е на 55 години - Даниела Чемширова.

С приемането на държавния бюджет за тази година заложеното увеличение на възнагражденията е едва 5 на сто. 178 млн. лева са предвидени за психиатричната помощ през тази година от бюджета на Министерството на здравеопазването, посочват протестиращите.

Държавата е като "великия комбинатор" на Илф и Петров

"Държавата разглежда решаването на проблема с психичното здраве като великия комбинатор на Илф и Петров – спасението е проблем на самите давещи се."

Това мнение изразява пред БНР д-р Нели Стефанова, началник на женското отделение в държавната психиатричната болница в Карлуково.

"Нашите пациенти не могат да протестират за правата си. Те са най-уязвимата част от обществото", добави тя.

Тя нарича възнаграждението на медицинския персонал в тази сфера "срамно ниско".

Това е тежък и твърде опасен труд, затова искаме втора категория труд, огласява част от исканията на колегите си тя. И дава пример – "нерядко пациентите идват при тях, доведени от полицията с белезници, а когато си тръгне полицията, медиците остават сами с тях".

За 2024 г. един храноден е бил 3,21 лева, а един лекарстводен 1,32 лева, уточнява д-р Стефанова.

"Психичноболният човек е навсякъде около нас. Когато управляващите разберат, че това може да стане и личен техен проблем, може би ще вземат някакви мерки", коментира още тя.

БЛС: Оценката на труда на работещите в психиатриите е унизителна

Още преди дни от Българския лекарски съюз излязоха с позиция, че подкрепят "справедливите искания на колегите, работещи в психиатриите, за достойни възнаграждения и по-добри условия на работа".

Оценката за труда им е оскърбителна и показва неглижиране на ключовата роля, която те имат. Заплащането им не отговаря по никакъв начин на огромното натоварване, на което са подложени и на отговорностите, които носят.

Снимка БТА

Независимо от факта, че кадровата криза е всеобщ проблем за почти всички медицински специалности, психиатрията е една от най-засегнатите области.

България е на последно място в ЕС по брой психиатри на 100 000 души населениe – едва 8, или над 3 пъти по-малко от Германия - страната в ЕС с най-голям брой психиатри.

Цялата психиатрична грижа у нас се крепи на 572 работещи колеги, а близо 300 от тях са над 61-годишна възраст. Младите кадри в специалността, тези до 40 години, пък са едва 37. И на този фон психичните заболявания бележат видим ръст през последните години, отбелязват от БЛС.

Позицията на министерството

Министерство на здравеопазването счита за своя приоритетна задача реформирането на психиатричната помощ в България, обяви ведомството в своя позиция до медиите. МЗ уверява, че усилията му са насочени към цялостната оценка на потребностите, анализ на дейността, мотивация и подкрепа на кадрите, подобряване на условията за лечение на пациентите и условията на труд за персонала.

„В ход е изпълнението на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. Един от акцентите, които тя поставя, е необходимостта от оценка на потребностите на населението (общото и лежащите в психиатрични стационари) от психично-здравни услуги и тяхното предоставяне на териториално ниво. Такава оценка вече е изготвена. Паралелно с това е предвиден анализ на броя на възрастните и децата, нуждаещи се от специализирани социални услуги, за да се определи броят и териториалното разпределение на услугите по общини, както и броят на специалистите, които да бъдат ангажирани.

Междувременно към министъра на здравеопазването са създадени Експертни съвети по медицински специалности „Детска психиатрия“, „Психиатрия“ и „Съдебна психиатрия“. Изготвени са проекти на стандарти по медицински специалности „Детска психиатрия“, „Психиатрия“ и „Съдебна психиатрия“.

С цел стимулиране на кадрите в системата, Министерството се стреми към намирането на механизми за устойчиво решение за преодоляване на дисбаланса в заплащането на персонала, както и осигуряване на справедливо увеличение на възнагражденията.

Разходите за персонал по бюджетите на 12-те Държавни психиатрични болници (ДПБ) в страната от 2022 г. до 2024 г. са увеличени с 9 169 700 лв., или с 25,7 % спрямо бюджета за 2021 г.

В резултат от това средна брутна месечна заплата в ДПБ от 1531 лв. през  2022 г. е достигнала 1983 лв. през 2024 г. Достигнатите средни брутни работни заплати към края на миналата година за следните длъжностни наименования са:

-              2668 лв. за „Лекар, магистър-фармацевт и магистър с немедицинско образование“ (от 1937 лв. през 2022 г.);

-              2182 лв. за „Медицински професионалисти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и други). Бакалавър с немедицинско образование пряко участващ в диагностично-лечебната дейност“ (от 1653 лв. през 2022 г.);

-              1280 лв. за „Ниско квалифицирани работници, в т.ч. и санитари“ (от 1015 лв. през 2022 г.).

В проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени разходи в размер на 1 203 828 300 лв., от които 127 667 900 лв. са разчетените средства за финансиране на стационарна психиатрична помощ. Средствата се планират и отчитат по бюджетна програма „Психиатрична помощ“ и спрямо бюджета за 2024 г. ръстът на разходите е с 21 475 400 лв. или с 20,22 %.

Допълнителните средства  разчетени в бюджета за 2025 г. са за:

-              197 300 лв. за увеличение на разходите за персонал с ефекта от промяната на минималната работна заплата от 933 на 1077 лв. от 01.01.2025 г.;

-              2 039 200 лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените през 2024 г. възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации;

-              2 098 000 лв. за увеличение на разходите за персонал с 5%  в съответствие с възприетата политика по доходите, считано от 1 януари 2025 г.;

-              2 500 000 лв. за финансиране на превенцията, лечението и терапията на хазартна зависимост на лица по чл. 10а, ал. 5 от Закона за хазарта;

-              14 640 900 лв. - за капиталови разходи, свързани с модернизация на психиатричната помощ.

В централния бюджет са планирани допълнителни средства в размер на 27 000 000 лв., в т. ч. 23 800 000 за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания и 3 200 000 лв. за подобряване благосъстоянието на пациенти в държавните психиатрични болници.

Със средствата в размер на 3,2 млн. лв. ще се увеличат разходите за издръжка на държавните психиатрични болници. От тях 1 100 000  лв. са за увеличение с 10% на бюджета за издръжка (във връзка със значителното нарастване на цените на основни разходи, като ток, парно, горива, лекарства, хигиенни материали и др.) и  2 000 000 лв. за отглеждането на 273 постоянно пребиваващи болни във всички 12 ДПБ.

Със средствата в размер на 23,8 млн. лв. ще се увеличат стойностите, които Министерство на здравеопазването заплаща за осигуряване на стационарно лечение на пациенти с психични заболявания за проведен леглоден в психиатричните структури. За структури с III ниво на компетентност увеличението е от 65 лв. на 92 лв., за II ниво на компетентност от 60 лв. на 82 лв., а за I ниво на компетентност от 50 лв. на 62 лв., или ръст с 40%. В рамките на тези средства ще се увеличи и коефициентът на тежест при определяне на субсидията за лечение на деца с психични заболявания.

Това увеличение ще засегне 12 бр. Центрове за психично здраве и 22 бр. Лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие с Психиатрични отделения.

Министерството на здравеопазването работи и по трайно подобряване на условията за лечение и престой на пациентите, както и на условията за труд на персонала чрез изпълнение на инвестиция C12 I3: „Модернизация на психиатричната помощ“ по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

Това включва обновяване и модернизиране на сградния фонд за подобряване на материалната база на 18 лечебни заведения с психиатрични стационари (5 Държавни психиатрични болници, 5 Центъра за психично здраве и 8 психиатрични клиники и отделения в многопрофилни болници за активно лечение).

Предвидени са интервенции в инфраструктурата на обща стойност 36 043 799,86 лева с ДДС, чрез строителство, реконструкция, ремонт, преустройство, подобряване на достъпа за лица с увреждания до сградите и на прилежащото им околно пространство, както и обновяване на обзавеждането и оборудването.

Изпратени са възлагателни писма до изпълнителите на строително-монтажните работи по сключените договори, като към момента са стартирали дейностите в 8 обекта (ДПБ Пазарджик, ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски”, ЦПЗ Пловдив, ЦПЗ Враца, Клиника по психиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна, Клиника по психиатрия в УМБАЛ „Св. Георги“, гр. Пловдив, Отделение по психиатрия в МБАЛ „Търговище“ и Отделение по психиатрия в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен. До края на седмицата предстои стартиране на СМР в УМБАЛ „Александровска“ и в МБАЛНП „Св. Наум“). За ДПБ „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър е предвидено преместване на обекта в нови сгради. Извършването на строително-монтажните работи се очаква да стартира през м. април 2025 г., след сключване на договор с изпълнител на строителен надзор за обекта.

В процес на подготовка е обществена поръчка за обзавеждане и оборудване на лечебните заведения за психиатрична помощ по ПВУ, като предвиденият ресурс е в размер на 5 689 166,67 лв.”, пишат още от МЗ.