В германския град Ваймар днес бе почетена 80-годишнината от освобождението на концентрационния лагер "Бухенвалд". За официалната церемония в града пристигнаха политици и оцелели от концлагера.

„Бухенвалд“ е място на системна дехуманизация“.

Това заяви премиерът на провинция Тюрингия Марио Фойгт.

Бившият федерален президент Кристиан Вулф напомни за отговорността на германците, произтичаща от историята, тъй като „злото никога не трябва да победи отново“. Той също така призова за съпротива срещу съвременните крайнодесни и реваншистки сили. Вулф заяви в своята възпоменателна реч:

„Който не се разграничавa от днешните неонацисти, той е виновен пред загиналите и оцелелите в „Бухенвалд.“

Реймонд Рено, затворник номер 21.448, ще навърши 102 години през юли. Той участва в тържествата по повод 80-годишнината от освобождението на концентрационния лагер заедно с още около десетина оцелели, които пристигнаха от Франция, Швейцария, Полша, Румъния и Израел.

Това е последната церемония, на която ще има очевидци и преки свидетели, заяви директорът на фондацията за възпоминание на жертвите Йенс-Кристиан Вагнер.

Когато следобед на 11 април 1945 г. американските войски достигат лагера „Бухенвалд“, това е първият неразрушен концентрационен лагер, с който се сблъсква армията на САЩ. Войниците освобождават 21 000 затворници, които са толкова изтощени, че са по-близо до смъртта, отколкото до живота.

„Видът им шокира дори закалените фронтови войници, видели вече какво ли не“, казва Йенс-Кристиан Вагнер, директор на фондацията за възпоминание на жертвите от „Бухенвалд“.

Американските войници бързо изграждат медицинска инфраструктура на територията на лагера. Там, където преди дни са били настанени членовете на SS, сега лежат и се лекуват затворници. Въпреки това, още няколкостотин души умират вследствие на изтезанията.

Но това не са всички затворници от лагера, а само онези, които са били вече почти на смъртен одър. По-здравите от тях по-рано са натоварени на отворени вагони в ужасно студената зима на 1945 година. Хитлеристите евакуират концлагера, за да заличат следите си. Евакуацията влиза в историята под името „Маршът на смъртта“. Хиляди и хиляди загиват по време на изтощителното ходене стотици километри при температури, стигащи до минус 20.

Това е последното голямо престъпление на SS в най-зловещия концлагер. Който не може да върви повече, просто е застрелван. Според историци по този начин загиват хиляди.

Ирония на съдбата е, че оставените да умрат най-слаби затворници в „Бухенвалд“ се оказват с по-големи шансове да оцелеят.

Концлагерът се намира в покрайнините на Ваймар, в селището Етерсберг. Само няколко километра делят прочулия се векове по-рано Ваймар като „градът на поетите и мислителите“ от най-зловещото престъпление в историята му.

Първите затворници пристигат на 15 юли 1937 година. Те трябва да изсекат гората, за да построят от дървения материал бараките за новия концлагер. Те са противници на режима, хора с присъди, хора без адресна регистрация, хомосексуални, синти и роми, а по-късно започват да прииждат огромни групи евреи. Последната група концлагеристи са политическите затворници. С избухването на войната в лагера прииждат все повече хора от окупираните страни.

Нацистите първоначално се карат за името на този нов лагер. Нацистката комисия, отговаряща за културата във Ваймар, отказва да даде името на града за концлагер. Същото отказват и управляващите в Етенберг. В крайна сметка се намесва Химлер и нарежда името да е „Концентрационен лагер Бухенвалд/поща Ваймар“. С това име е в телефонния указател.

Между 1943 и 1945 година броят на лагеристите се увеличава лавинообразно от около 11 000 на 110 000. В края на войната там заточват и затворници от Аушвиц и Грос Розен.

Жители на Ваймар разглеждат лагера и планините от трупове, приготвени за изгаряне.

„Бухенвалд" на хартия е само трудов лагер, не принадлежи към лагерите за „крайно унищожение“. Но затворниците биват систематично убивани включително и в газови камери. Писателят Жан Амри пише по-късно:

„Последното задължение на затворниците бе смъртта.“

Между 1937 и 1945 г. в лагера са убити повече от 56 000 души. Сред жертвите е легендарният комунист Ернст Телман, който е разстрелян в лагера през август 1944.

„Бухенвалд“ като икономически фактор

Мястото за концлагер е избрано най-вече заради находищата на глина и камъни, които затворниците трябва да добиват през първите години. Постепенно те биват ангажирани в производството на муниции. От 1940 година в концлагера има поделение на оръжейната фабрика Deutschen Ausrüstungswerke (DAW). В него работят около 1500 души. През 1943 там е разположена и оръжейната фабрика. Десетки хиляди пък биват пращани да работят в оръжейни цехове извън концлагера.

Когато на 11 април 1945 американските войски се приближават към Ваймар, повечето есесовци бягат и оставят лагера на произвола. Там има около 21 000 концлагеристи, останалите са пратени на „Марша на смъртта“ дни преди това. Част от тези 21 000 също трябва да бъдат евакуирани, но те успяват да изземат оръжие от малцината есесовци и пазачи и предотвратяват евакуацията. Вечерта на 11 април в лагера влизат първите американци. Виждат хора, които приличат на мъртъвци, но и цели планини от мъртви тела. Шокирани от това, американците принуждават на 16 април близо 1000 германски граждани от Ваймар да влязат в лагера и да видят с очите си престъпленията.

Германците са вадени от домовете и принуждавани да видят това, което твърдят, че не са знаели, че съществува. Влизат в концлагера в 14 часа. Горещо е и от мъртвите тела мирише силно. Някои от цивилните припадат, но въпреки това след свестяването им трябва да останат в лагера. Американците снимат реакциите им.

Черепи със свалена кожа

Не само планини от трупове срещат ваймарци. Те трябва да разгледат и бараките, както и медицинската лаборатория, в която са правени експерименти със затворници. На маса там са поставени стъкленици с човешки органи. Виждат се и черепите на двама полски затворници, хванати при опит да избягат. Кожата от тях е свалена приживе.

Айзенхауер разглежда лагера ден след освобождението. Все още навсякъде има убити лагерници.

Лагерът е посетен по-рано от Айзенхауер.

„Никога не съм бил в състояние да опиша чувствата, които ме обхванаха, когато за първи път видях толкова неоспоримо доказателство за безчовечността на нацистите и осъзнах, че те безогледно са нарушавали най-основните закони на човечността… Нищо не ме е потрисало така, както този момент.“

Тогава той решава да накара ваймарските граждани да изпитат същото, като ги конфронтира с онова, което е ставало в съседство цели осем години.

Жители на Ваймар в лагера.

Посещението им е заснето във филма "Special Film Project" на Уилям Уайлър. В оригиналните кадри се виждат апатични и неверващи лица на жителите на Ваймар. Но отговор на въпроса дали те са знаели за концентрационния лагер няма. Защото много жители на Ваймар отново и отново твърдят:

Концентрационен лагер? Не сме знаели нищо!

Но може би са подозирали какво се е случвало там? През април 1945 г. със сигурност им е станало ясно, когато хиляди затворници от концентрационния лагер са били изпратени на смъртен марш.

Руснаците ползват концлагера също за затвор

След края на войната американците се изтеглят от Тюрингия и тя остава в съветската зона. Лагерът не е разпуснат, а е използван за затвор и от съветската армия. В него затварят висши нацистки функционери и военнопрестъпници. Но постепенно в лагера започват да затварят и германци, които са против съветската власт и Сталин, не са комунисти или просто не са се харесали на някой командир. Това започва да се разчува и за да не се вреди на имиджа на ГДР, лагерът е затворен през 1950 г. В документите за затварянето му не се споменава съветската армия, но именно тя се разпорежда с лагера. Затворниците биват предадени на властите на ГДР и им се правят бързи процеси, така наречените Валдхаймерски процеси. Присъдите от тях са или смъртни, или доживотни.

До 1950 година в концлагера са затворени около 28 500 души. Над 7 000 от тях загиват от болести и глад. Заравят ги в масови гробове. Всичко това се пази в тайна и става достояние на обществото едва след 1989 година.