Да живееш достойно с пенсията си или едва да свързваш двата края? Темата е актуална не само в Германия, където в момента се спори за пенсиите след 2031 г. Основният въпрос е: какви тежести да носят следващите поколения и какви обещания могат да бъдат дадени с чиста съвест на пенсионерите днес.

Европейският съюз (ЕС) прогнозира, че при стабилна миграция неговото население от сегашните 451 милиона ще спадне до 432 милиона през 2070 година. Същевременно броят на възрастните хора рязко ще се повиши. И днес в много от европейските страни към една четвърт от населението е на 65 години и повече. Ако обаче спада и броят на трудоспособните, все по-малко заети ще трябва да генерират благосъстояние, което финансира все повече пенсионери.

Пенсията като определящ фактор

За компаниите пенсионната система и размерът на вноските стават все по-определящ фактор при избора на място за установяване, тъй като високите разходи за социалната система оказват негативно влияние върху конкурентоспособността. По-високите вноски в здравната система и комфортното осигуряване на старините могат обаче да привлекат квалифицирани специалисти от други краища на света към Европа.

Ясно е, че старата система на разпределение, при която вноските на заетите се насочваха директно към пенсионерите, вече се е изчерпила. И днес в Германия и в много други държави от ЕС едва малко повече от двама заети финансират един пенсионер. А в бъдеще това съотношение ще се влошава още.

Бюджетът в ролята на буфер

Още отсега правителствата запълват с данъчни постъпления появилите се люкове за осигуряването на пенсиите на днешните пенсионери. В Германия през тази година например за целта бяха отделени над 100 милиарда евро, а до 2040 година сумата ще е значително повече от 150 милиарда. Това са 6-7 процента от БВП, които се отразяват на възможностите за финансиране на други държавни разходи.

Италия е страната, която в момента дава най-голям дял от БВП за пенсии – почти 16 процента. Трябва обаче да се има предвид, че там пенсията е един вид „социална мрежа“ за цели семейства, което прави съкращенията в политически план почти невъзможни. За Испания пък се смята, че нуждата от финансиране ще нарасне най-драстично – включително защото раждаемостта в страната е една от най-ниските в Европа. Респективно тя може да измести Италия с нейната „най-скъпа“ система. В България разходите за пенсии възлизат на под 10 процента от БВП, по данни на Европейската комисия.

Но не навсякъде на допълването на средствата чрез данъчни постъпления се гледа като на проблем. В Австрия например това все още се приема – обществото се гордее с високите си пенсии.

Автоматизъм вместо добавки

Швеция и балтийските страни съзнателно са взели друго решение. Пенсиите там следват една основна проста логика: може да бъде изплатено само това, което вече е внесено. И ако приходите спадат заради демографското развитие, това се отразява по съответен начин на нивата на пенсиите.

По този начин бюджетът не се натоварва, но пък възникват социални проблеми. Пенсионерите в балтийските страни са на първо място по бедност в Европа, тъй като пенсиите не се актуализират според нивата на заплатите и цените. Смятаната дълго за пример в Европа Швеция също трябваше да повиши гарантираната пенсия и да увеличи добавките за жилище, за да спре очевидния ръст в бедността на старини. Т.е. финансовата устойчивост на тези модели не е безплатна, а е свързана с по-висок риск за индивидуалната несигурност.

На път към пенсионирането на 70

Пенсионните системи в Европа са сложни. Много държави имат смесени системи, включващи разпределителна, капиталова и основна осигуровка. В девет държави от Общността пенсионната възраст е обвързана с продължителността на живота – например в Дания, Нидерландия, Естония и Словакия.

В Португалия от 2014 година важи следното: с всяка година, с която се повишава продължителността на живота, необходимият за пенсия трудов стаж нараства с осем месеца. На практика пенсионната възраст в Португалия стигна 66 години и седем месеца. Но тъй като по време на пандемията продължителността на живота намаля, в тази фаза имаше и малка редукция на пенсионната възраст.

На базата на този автоматизъм Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира в дългосрочен план, че възрастта за пенсиониране в много страни ще стигне 70 години или повече.

Повишаването на пенсионната възраст без автоматизъм обаче не е лесно, както показва примерът с Франция . Там повишаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години бе отложено заради избухналите протести до следващите президентски избори.

В Швейцария също е изключително трудно да се вдигне възрастта за пенсиониране над „магическите 65“. През септември 2017 година гражданите отхвърлиха на референдум повишаването на пенсионната възраст до 66 години. За решението може да е допринесло и това, че Швейцария работи с максимална пенсия.

Нидерландия и Дания: "принципът на капучиното"

Това, което предлагат Дания и Нидерландия , е основна държавна пенсия за всеки, който е живял в страната. Съответно тази пенсия не се финансира с вноски, а чрез данъци. По този начин се разширява кръгът на онези, които плащат в системата, тъй като нито една професионална група не е изключена. В своя годишен пенсионен индекс американският институт CFA /Corporate Finance Institute/ определя Нидерландия и Дания като държавите от ЕС с най-устойчиво финансиране.

Пенсиите, които надхвърлят основната държавна пенсия, са с почти цялостно капиталово покритие. Работниците плащат чрез своя работодател в колективни пенсионни фондове, които влагат парите на пазара. Възможна е и допълнителна частна пенсия. Тези различни пластове са дали на системата името „принципът на капучиното“. В Нидерландия той води дотам, че състоянието на пенсионните фондове е два пъти по-високо от БВП. Но в името на истината трябва да се отбележи, че пенсионните фондове зависят от развитието на финансовите пазари.

Източна Европа: неуспешният експеримент

След падането на Желязната завеса все повече държави от Централна и Източна Европа търсят алтернативи за своите финансирани с вноски пенсионни системи. През 1990-те и 2000-те години Полша и Унгария въведоха задължителни елементи с капиталово покритие, при които част от пенсионните вноски се влива в частно управлявани фондове. По време на финансовата криза и в политически напрегнатите времена и двете държави обаче до голяма степен отмениха тези реформи: спестените средства отново преминаха към държавната система.

В Полша и до днес три процента от социалните вноски се насочват към частни фондове. Но опитът от региона показва, че големите капиталови фондове, дори да се управляват от частни лица, са политически уязвими в кризисни ситуации и може да се наложи държавна намеса.

Рискът от бедност расте

Целта на реформите е да се гарантира финансирането на системата и в бъдеще. Но независимо от възприетия път може да се очаква, че в бъдеще пенсиите ще намаляват по отношение на заплатите, освен ако трудовият стаж не е с по-голяма продължителност или не са направени частни осигуровки.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средното ниво на пенсиите възлиза на 61 процента от получаваната заплата. Но има големи различия: докато в Естония, Литва или Ирландия процентите могат да бъдат и под 40, в Нидерландия, Португалия или Турция се достигат стойности от над 90 процента.

Решаващо значение за стандарта на живот на старини обаче имат и фирменото и частното пенсионно осигуряване, както и собственото жилище, поради което в някои страни ниските държавни пенсии могат да бъдат компенсирани само с допълнителни спестявания.

Дойче Веле