На 8 април 1994 г. тялото на 27-годишния Кърт Кобейн е намерено с огнестрелна рана в главата в дома му в Сиатъл, щата Вашингтон. Близо до тялото му са намерени оръжието и предсмъртно послание, в което музикантът заявява, че е по-добре „веднага да умреш, отколкото бавно да увехнеш“. Тялото на Кобейн е намерено от електротехник. Следствието стига до заключението, че музикантът се е самоубил на 5 април.

Историята на вокалиста и придобилата култов статут гръндж банда "Нирвана" припомня днес в редовната си архивна рубрика БТА. 

Кърт Кобейн е роден в Абърдийн, щата Вашингтон на 20 февруари 1967 г. В края на 80-те години на миналия век той основава „Нирвана“, една от най-популярните и знакови групи през 90-те години. Триото „Нирвана“ е сформирано през 1987 г. През 1989 г. излиза първият албум на групата – Bleach, но той не придобива голяма популярност за ралика от втория албум – Nevermind от 1991 г, който е сред най-продаваните в историята. Само месец след издаването на албума се разпродават около половин милион копия.

След смъртта на Кърт Кобейн триото се разпада.

(Макар че неотдавна - след опустошителните пожари в L.A., а и по други поводи имаше инцидентни концерти на оцелелите членове, които се радваха на огромен интерес - бел. ред на Клуб Z).

През 2011 г. в Абърдийн,  щата Вашингтон, е издигнат паметник на Кърт Кобейн по повод 17-годишнината от смъртта му. Бетонната скулптура изобразява увеличено копие на китарата на един от основоположниците на новото направление в музиката – гръндж, през 80-те години на миналия век. Монументът включва също развяваща се във въздуха стоманена лента с част от текста на песента On A Plane от албума Nevermind.

Двадесет години след смъртта на Кърт Кобейн, през април 2014 г. групата е въведена в Залата на славата на рокендрола.

През 2014 г. е излъчен първият официален документален филм за Кърт Кобейн. Сценарист и режисьор на документалната лента, озаглавена Kurt Cobain: Montage of Heck, е номинираният за „Оскар“ кинодеец Брет Морген. Сред продуцентите на филма е 22-годишната Франсис Бийн Кобейн – единствената дъщеря на Кърт Кобейн от брака му с певицата Кортни Лав.

(По-долу може да гледате кратко филмче "трибют" на бандата - бел. ред. на Клуб Z)

В „Международна информация. Събития и факти“ на БТА четем:

„Нирвана“ – самоубийство

Ню Йорк, 8 април 1994 г.  /БТА/ Солистът на нашумялата американска гръндж-рокгрупа „Нирвана“ Кърт Кобейн се е самоубил в дома си в Сиатъл, щата Вашингтон, предаде АП. Съобщението за самоубийството бе потвърдено от полицията. В началото на март 27-годишният Кърт Кобейн бе прекарал няколко дни в една римска болница, след като бе изпаднал в кома от употреба на лекарства и алкохол. Трупът на певеца, който се застрелял с пистолет, бил открит в къщата му от електротехник тази сутрин. Кобейн бе автор на повечето песни на „Нирвана“. Най-известният албум на групата – „Невърмайнд“ от 1991 г. – е продаден в милиони екземпляри.

***

Цената на славата за звездите

Ню Йорк, 29 май 2005 /БТА/

Постоянното внимание, съпътстващо славата, е причина егото на някои звезди да добие завидни размери. На други знаменитости известността въздейства по обратен начин. Те се вторачват в недостатъците си до такава степен, че може да стигнат до саморазрушение, пише Сайколъджи тудей.

Марк Шалър от университета на Британска Колумбия изучавал творбите на текстописците Кърт Кобейн и Коул Портър и на писателя Джон Чийвър. Специалистът искал да разбере колко често те употребяват първо лице единствено число в произведенията си. Оказало се, че колкото по-известен става човек, толкова по-често говори за себе си.

Шалър предполага, че критичното наблюдение от страна на медиите и феновете кара някои звезди да стават по-съзнателни и по-критични към мислите и действията си. Сред тях има и такива, които развиват т.нар. „синдром на самозванеца“ – мислят, че не са толкова велики, за колкото ги смятат другите.

Нуждата да избягат от задушаващото ги вторачване в собствената им личност може да накара някои знаменитости да потърсят утеха в алкохола, наркотиците и прекомерния секс, обяснява Марк Шалър. Портър и Чийвър например са злоупотребявали с алкохола. Изучавайки дневници и писма, специалистът открил, че обикновено битките на Джон Чийвър с порока му следвали периодите на най-голяма известност. Вокалистът на Нирвана Кърт Кобейн пък бе пристрастен към хероина и в крайна сметка посегна на живота си. Марк Шалър отбелязва, че самоубийството се разглежда като „крайно бягство“ от взирането в собствената личност.

Мит ли са "фаталните 27" в рока или просто трагично съвпадение?

„Клуб 27“ се превръща в едно от най-неуловимите и забележително трагични съвпадения в историята на рокендрола. Терминът става широко известен след смъртта на Кърт Кобейн през 1994 г., като феновете на рока свързват възрастта му с тази на Джим Морисън, Джанис Джоплин, Брайън Джоунс и Джими Хендрикс. Още повече внимание към значението на тази възраст привлича смъртта на Ейми Уайнхаус, която умира през 2011 г. също 27-годишна.

Учени обориха мита за фаталните 27 години за рок музикантите

Париж, 21 декември 2011 г. /БТА/

Австралийски статистици обориха мита за фаталните 27 години за рок музикантите, които си отиват на тази възраст на върха на славата си, предаде Франс прес.

Според поверието сред феновете на рока, най-видните таланти трагично загиват и влизат в пантеона на „Клуб 27“, в който членуват посмъртно Джим Морисън, Джанис Джоплин, Брайън Джоунс, Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, а от това лято и Ейми Уайнхаус.

Екип здравни статистици, воден от Ейдриън Барнет от Технологическия университет в Куинсланд подробно изучи данните на 1046 музиканти, които са имали поне един албум, оглавил класациите на Великобритания между 1956 и 2007 година. Първият бил Франк Синатра със Songs for Swinging Lovers, а последният – Spirit на Леона Луис.

През този период се споминали 71 музиканти или 7 на сто от изследваната група. Екипът не установил никакъв пик на смъртността на 27-годишна възраст, но констатирал, че музикантите са изложени на два пъти по-голям риск от ранна смърт, в сравнение с останалата част от британското население.

„Славата може да увеличи смъртността при музикантите, но този риск не се ограничава само в извадката на 27-годишните“, твърдят статистиците, като отричат мита за „Клуб 27“ да се основава на реален феномен.

Австралийците уточниха, че Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън никога не са имали албум, оглавил класациите във Великобритания, и поради тази причина не са били включени в статистическия анализ.

Кончината на Ейми Уайнхаус отново подхрани митовете за злокобния „Клуб 27“, припомня агенцията. Според поверието най-добрите музиканти достигат върха на таланта си след 20-те, а рисковото им поведение ги загробва само няколко години по-късно, като не им позволява да духнат свещички за 28-ия си рожден ден.

Най-популярният български член на митичния „Клуб 27“ е  българският поет, композитор и музикант Димитър Воев (разбира се, неговата кончина нямаше нищо общо с прекаляването със субстанции - бел. ред. Клуб Z).

В емисия „Вътрешна информация“ на БТА четем:

Излиза „Непрочетено“ от Димитър Воев с над 100 непубликувани досега творби

София, 8 декември 2021 г. /БТА/

Излиза „Непрочетено“ от Димитър Воев, съобщават от издателство „Парадокс“.

По думите им стихосбирката, както подсказва и самото ѝ заглавие, се основава на тези в голямата им част непознати творби на Воев и представлява най-плътното свидетелство за неговия поетичен гений. Книгата съдържа над 100 непубликувани досега произведения, както и повече от 80 архивни снимки, факсимилета и рисунки.

Графичната концепция и оформлението са на Артур Панов, приятел на Воев и автор на популярното лого на „Нова генерация“.

Димитър Воев (1965-1992) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи („Парадокс“, „Вход Б“, „Воцек и Чугра“, „Кале“), най-известната от които е култовата „Нова генерация“, чийто стил Воев определя като „студена вълна“ (cold wave).

Най-популярният български член на митичния „Клуб 27“ оставя след себе си 12 тетрадки с ръкописи. Те са датирани между 1981 и 1992 г., като първата датировка е от 24 декември 1981 г., отбелязана в „Тетрадка по стенография от 7-и клас“. Съществуват явни (макар и непотвърдени) белези, че част от творбите са създадени в по-ранни години.