В България започва подготовка за президентските избори - година и половина преди те да се състоят. На пръв поглед това изглежда неадекватно, когато не е сигурно дали правителството ще изкара и половин година живот, гарантиран единствено от доклада за еврозоната и заплашван от нескритата ревност на лидера на партията мандатоносител към собствения си премиер. Политическото време обаче се рамкира от изборни отсечки и когато парламентарните избори напоследък са все извънредни, то местните и президентските остават единствено предвидими с фиксираните си дати. Най-близките на хоризонта редовни избори са президентските в края на октомври-началото на ноември 2026 г., на които Румен Радев няма право да се яви за трети път. И тъкмо затова ориентацията на политическите сили към тях може още отсега да послужи за политически кокили в блатото на политическата нестабилност.

Борисов срещу единна кандидатура на демократичната общност

Лидерът на коалиционния партньор на ГЕРБ Румен Христов, председател на СДС, лансира евентуалната кандидатура на Бойко Борисов за президент от ГЕРБ-СДС. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък предложи кандидатът на демократичната общност, базирана върху ДСБ, "Да, България" и "Продължаваме промяната", да бъде излъчен чрез предварителни избори - както през 1996 г. с издигането на Петър Стоянов от тогавашното СДС, който надделя над Желю Желев.

Какъв е залогът на двете първи политически сили още отсега да трасират пътека към президентските избори? На първо място, той е вътрешнопартиен (или вътрешно-коалиционен), на второ - с хоризонт за осигуряване на управленско партньорство, защото политическата криза в последните години преминава във валенциите от свенлива коалиция (сглобка), през неуспешни преговори за коалиция, до управляващи и опозиция. И на трето, това е средство за електорална мобилизация във време, в което политическата стагнация отблъсква електоралните периферии на партиите, а ядрата губят мускулна форма.

Борисов на "Дондуков" 2 е шанс да се освободи от Пеевски

Перспективата лидерът на ГЕРБ да се кандидатира за президент е изваждана на дневен ред неведнъж през последните години и винаги е била отричана, с едно наум, от самия Борисов. Сега обаче тя изглежда по-вероятна по една основна причина: това е добър шанс за Борисов да се освободи от опеката на Делян Пеевски.

Президентът не е зависим от никого не просто защото е по-недосегаем от редови депутат, а защото в ръцете си има по-малко реална власт, която по принуда да може да бъде поставена под чужда воля. Най-сетне, в президентската къща и с президентския ореол един дългогодишен политик е много по-защитен заради миналото си, дори и да не разполага с доверен главен прокурор.

ГЕРБ без Борисов - шанс за коалиция с ПП-ДБ

Перспективата Борисов да стане президент, от една страна, може да мобилизира максимално електоралния потенциал на ГЕРБ. От друга, отваря въпроса какво е ГЕРБ без него. На първо време партията и нейните избиратели ще се възприемат отново като "Бойковата партия", с лидер, изкачил се на най-високото място. Но много скоро след това тя ще престане да бъде лидерска партия от досегашния си вид, най-малкото новият ѝ лидер ще стои дълго в сянката на предишния.

Това обаче отваря широка врата за коалиране на тази партия, която в последните години печелеше избори, но или не можеше изобщо да управлява, или участваше в (сглобката), или оглавяваше нестабилно управление (като сегашното). Без Бойко Борисов да ѝ е лидер, шансът на ГЕРБ да управлява заедно с ПП-ДБ и без Пеевски нараства многократно.

Преимуществата на единната кандидатура около ПП-ДБ

Предварителните избори, наричани още първични или вътрешни в самоописващата се като "демократична общност", отварят няколко политически валенции. Едната е, че действията в следващата година и половина на обсъждане, подготовка и номиниране на единен кандидат ще играят ролята на електорален стимулант за едно замръзнало в електоралните си проценти основно политическо представителство на тази общност в лицето на ПП-ДБ, което е два пъти по-малко от първенеца ГЕРБ. Второ, единната кандидатура ще може да привлече и по-малки формации от този спектър, които да партнират на ПП-ДБ занапред и в управлението на национално и местно ниво. Трето, единната кандидатура ще осигурява актуалната спойка на все по-конфедериращата се ПП-ДБ и дори ако на евентуални предсрочни парламентарни избори преди президентския вот двете ѝ съставки решат да се явят поотделно, да останат скрепени заедно като партньори с "персоналната уния" на общ кандидат за държавен глава. Не на последно място, това ще тушира до някаква степен и лидерския многобой в коалицията, защото до президентския вот в късната есен на следващата година ще има излъчен надлидер, който макар да няма оперативни функции, ще има статута на пръв над равни, чийто авторитет всички трябва да пазят и укрепват.

Същественият въпрос обаче е как ще се реализират тези заявки и политически игри в сегашното дълго политическо - не само вътрешно-политическо, но и глобално-политическо - време от година и половина. Ще остане ли и колко дълго управлението, ще има ли тежки международни сътресения, кога и как технически ПП-ДБ и партньори ще организират първични избори, дали Борисов няма да чака до последно, за да обяви дали ще се кандидатира, Костадин Костадинов или някой друг ще е кандидатът на проруския сектор, кого ще подкрепи Румен Радев и дали самият той няма да слезе на политическия терен, преди да му изтече мандатът.

Ако Борисов загуби - пенсия. Ако ПП-ДБ са трети и надолу - преформатиране

Ако догодина наесен сред кандидатите за президент са Бойко Борисов и единна кандидатура на демократичната общност, най-големите рискове за двете страни са изчислими отсега. Ако Борисов загуби вота, това почти сигурно означава политическа пенсия, с евентуална утешителна награда "почетен председател на ГЕРБ". Пред ГЕРБ ще се изправи предизвикателството да брани позицията си на първа политическа сила по нов начин, евентуално като много по-различна партия от тази, която познаваме от 20 години.

Провал за демократичната общност ще бъде не само загубата, а всеки резултат след второто място. Всеки резултат след втория (недостигане до балотаж) най-вероятно ще доведе до нови опити за преформатиране на това политическо пространство, ако то се е оказало неспособно за две десетилетия  да утвърди свое устойчиво първостепенно политическо представителство.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле