Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден.

Празнува се възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест дни преди юдейския празник Пасха. Мнозина станали свидетели на това събитие и повярвали в Христос.

Чудото предизвикало силно негодувание у първосвещениците и фарисеите и станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица – Седмицата на Христовите страдания.

За възкресяването на Лазар от Витания, брат на Марта и Мария, благовести само св. Йоан Богослов (Йоана 11-12 гл.). Семейството на Лазар много обичало Божия Син и винаги Го посрещало с радост. Въпреки че Иисус научил за предсмъртните страдания на Лазар, отишъл при него четири дни след смъртта му. В дома на починалия имало много хора, които го оплаквали. В скръбта си Мария паднала в нозете Му, а Той, като видял нея и другите да скърбят, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка, закриващ гроба, а от там се разнесла силна миризма на тление, която смутила Марта. Спасителят я упрекнал за слабостта на вярата ѝ и се обърнал с молитва към Бог Отец пред всички. Народът, като чул това събеседване между Бог Отец и Иисус, повярвал, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Спасителят разкрива, че е Бог и Източник на живот, че е Победител над смъртта.

Източник: БНР