Много Господ ни се насъбра тия дни, приятели! То не беше Великден, то не беше смъртта на папата, то не бяха часове по религия в училище... Аз, лично, се чувствам някак пречистена. Все едно съм извървяла пътя на Голготата или поне Камино де Сантяго, ма без да ставам от дивана пред телевизора.

Мъката и страданията обаче са сравними. Според мен българските телевизии към днешна дата имат едно 800 часа предавания от Ватикана плюс стотина публицистични студия за религозното обучение в училище. Ако и днес изгледам погребението от-до, могат да ме канонизират – всички грехове ще съм изкупила двукратно.

Като една истинска преродена християнка днес съм изпълнена с милосърдие и състрадание. Най-вече към колегите от въпросните телевизии. Тия хора отидоха да отразят за един ден Великденската меса, да изчакат да чуят как папата благославя на български, после да направят един бърз шопинг из Рим и да се приберат за празниците. И вече цяла седмица не могат да мръднат от площада на Ватикана – тва са 168 часа стоене прав пред камера с трагично-тържествено изражение. И не стига всичко това, ми днес и Тръмп пристигна там, че и Зеленски, че и се срещнаха, и въобще... всичко преля от едно между другото заснемане на урби ет орби в най-висш пилотаж в международната политика. А ако колегите ги оставят да чакат и новия папа, май ще трябва да ги спасяваме. #DMS-репортери-Ватикана.

От друга страна, благодарение на тях, аз никога не съм чувала по-умни приказки на кило от българските телевизии. Все едно на латински говорят. Конклав, перфект, понтифик, митра, крипта, хабемус папа, не хабемус папа, метрополитен... ум да ти зайде. Седиш с речника и прелистваш.

Метрополитен не беше обаче от тая част на новините, ама и тя много на латински звучеше. Не мога да разбера вече кои са добрите и кои лошите във вътрешнополитическите новини, все едно и тях на латински ги съобщават – еле па с тоя метрополитен. Първо даже реших, че нашите са уволнили шефа на операта в Ню Йорк, щото и тя е Метрополитен. Не се учудих много, само малко. Щото, приятели, напълно е възможно, както са тръгнали нещата, господин... знаете кой, да уволни и смени със свой човек оперния бос в Манхатън, стига да надуши и там държавни поръчки за 120 милиона долара. Само трябва да изпревари ФБР и Мъск, че те па с такова темпо уволняват – да не стане накрая= нашите уволниха цялата тяхна опера, а техните уволниха нашата. И всичко в името на народа и да се спестят излишни разходи от бюджета му. Макар че се съмнявам разходите по Софийската опера да са трън в очите на когото и да било – доколкото съм запозната с бюджета за култура в България, заплатите на целия отрасъл за тая година не могат да покрият разходите за едно погребение даже. И не говоря за папското. То и затва българската култура е оставена на доизживяване, че нема пари даже да умре, горката.

Затова се налага да се търси изход при възпитанието на младото поколение – културата – книги, театри, опери, филми, концерти, изложби – вече не играе роля, и ще я сменят с вероучение. По-евтино ще излезе – да  кажем 700 000 ученици в момента по, примерно, 10 лева за учебник по вероучение – ето ти едни 7 милиона сигурна пара и амин, Бог да прости! А ако се разкършат малко богословите и турят 10 учебни тетрадки към сметката - за всеки смъртен грях по една, стават 70 милиона. За толкова пари следващият патриарх като нищо ще се избира с гласуване в парламента. Палец надолу, палец нагоре – айдеее, купихме яхтата.

С това не искам да кажа, че, като става дума за нови предмети и учебници, става дума за пари, неее, в никакъв случай. За морал и добро и зло става дума. Който за църквата и дузина патриотични организации, бранещи българския ученик, се върти все около въпросите на хомосекусалността. В новия предмет щели да учат учениците, че хомосексуалността е  грях и се наказва със смърт. Морал за чудо и приказ!

Не знам правило ли ви е впечатление, приятели, но напоследък целият свят се е втренчил в горките хомосексуални хора и иска да ги вкарва в правия път. И у нас, и в САЩ, и в Русия – навсякъде са им вдигнали мерника.

Това мъже в рокли, мъже с очна линия и оранжев грим, мъже с много ботокс и боя за коса не спират да говорят за мъжка любов, бе. Аз малко се обърквам чак...

Тия дни се чака синът на Тръмп да дойде в България. Не е ясно за какво, обаче за каквото и да е дошъл, аз бих целунала пръстена, ако съм на мястото на управляващите. Ако сте забелязали, в момента в САЩ се управлява на строго семеен принцип –  съпруги, синове, дъщери, зетьове и лични адвокати четат свръхсекретнии военни разговори в семейния чат, нападат Гренландия или заемат важни постове в Пентагона. Та не се знае, може въпросният Тръмп-джуниър да е следващият папа. Ако тате позволи.

Тръмп е много ревнив към чуждата слава – той просто не може да допусне, че някой може да го засенчи в стаята или на събитие. Помните ли в първия мандат на срещата на НАТО как разбута с лакти премиерите на по-дребни държавици, за да застане централно на семейната снимка? Днес малко се бях притеснила на погребението какво ще му хрумне. Да не извади папата от ковчега и да легне той там, че толкова овации за друг човек не може да понесе?

Сигурна съм, че ако го направи, аплодисментите в цял свят – включително и некатолическия, ще са оглушителни. Както казва самият Тръмп, тогава погребението ще стане наистина амейзинг, уандарфъл и дъ бест. По-хубаво може да стане само с двоен ковчег и в другия да легне любовта на живота му. Ето въй знаете кто. Щото то църквата го  е казала – заедно в добро и лошо, и докато смъртта ни раздели! Амин!