След като BG Alert, системата за ранно предупреждение, отново се оказа, че „не е сработила“ при наводненията в Монтанско преди дни и след като медийно се появиха все по-настойчиви питания каква е причината, днес властта в лицето на премиера Росен Желязков реши да демонстрира активност.

Този път той се въздържа да употреби глагола „разпореждам“, но мина в заплашителен тон с предварително репетираното изречение:

„10 дни, колеги, след това няма прошка!“

Преди това Желязков поиска МВР, министерствата на икономиката, на електронното управление, на земеделието, на енергетиката съвместно с Националното сдружение на общините, Националния институт по метеорология и хидрология, Изпълнителната агенция по градушките, да представят план и ако е необходимо, промени в наредбата за BG-ALERT, така че системата, която по думите му била „изградена, функционираща и добра“, да работи.

Към момента в реални условия на необходимост тази "добра, функционираща система" обаче не действа, както показват и последните събития. Вместо това отново се включи режим на прехвърляне на отговорността между институциите и оправдания за липсата на координация.

Желязков обяви и че „управлението е синтез от споделяния на информация и системи, няма как да се феодализира която и да е система и всеки да си пази информацията за себе си и няма как за изградена система да се окаже, че не са имали определени хора на обучение да работят с нея“. Това не можело да е извинение нито за кметове, нито за областни управители, нито за отговорните лица, ангажирани с функционирането ѝ.

Активизация по въпроса, както често се случва в подобни ситуации и по изпитан модел, не закъсня днес да дойде и от прокуратурата.

Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е изпратил писмо до министъра на вътрешните работи Даниел Митов и до директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов, с което ги сезира за извършването на проверки относно състоянието и функционирането на системата BG-ALERT с цел защитата на високия обществен интерес, съобщиха от институцията. 

В писмото на Сарафов се посочва, че през последните години България е била засегната от редица бедствия - наводнения, екстремни температури, бури, пожари и др., които са отнели човешки животи и са нанесли значителни щети. Това поражда безпокойство по отношение осигуряването на устойчива и безопасна среда на живот на населението.

"Предвид зачестилите земетресения в съседна Турция, в района на Мраморно море, усетени и на територията на нашата страна, сред нашето общество се изразява тревога от състоянието и функционирането на системата BG-ALERT", се посочва още в писмото на и.ф. главен прокурор.

Инспекцията следва да провери координацията, диалога и споделянето на информация между компетентните държавни и местни органи. 

Главният прокурор е изискал "информация относно резултатите от проверката, включващи установени нарушения, предприети действия за отстраняването им и конкретни мерки за осигуряване на своевременна информираност на населението при рискове от бедствия".

"При наличие на данни за извършени престъпления евентуално виновните лица ще бъдат привлечени към наказателна отговорност", посочват още от прокуратурата. 

Системата за ранно предупреждение при бедствия и извънредни ситуации BG-ALERT не се задейства автоматично, а от обучени компетентни лица, като в случая с наводненията в Монтанско кметските администрации в Хайредин и Бойчиновци са нямали обучени хора, които да работят с предупредителната система. Това обясни пред журналисти преди дни Даниел Митов.

„За да бъде задействана системата, е необходимо да се изпълнят няколко условия. На първо място трябва да има информация, че ще се случи подобно събитие - а такава е нямало. След това тя трябва да достигне до кметове, областни управители, министри, а те да преценят дали да реализират ранно предупреждение. Трябва да се вземе решение на база преценка на всички фактори. Едва тогава компетентните органи биха могли да емитират съобщение, което BG-ALERT излъчи. От НИМХ трябва да дефинират прогноза, която обаче не е със 100% сигурност. Те все още нямат достъп до системата, така че да генерират съобщение. Институцията трябва да заяви достъп чрез МОСВ. Всеки компетентен орган преценява дали да използва приложението, за което се осъществява съобщение“, пък каза Джартов пред Нова тв в понеделник.

Системи за клетъчно предупреждение съществуват във всички страни на ЕС, нашата е последната, пусната беше в края на 2023 г. която през ноември преди две години беше тествана погрешка в реални условия и стресна българите.