Високопоставени фигури от администрацията на САЩ разкритикуваха остро решението на Федералната служба за защита на конституцията на Германия официално да определи партията "Алтернатива за Германия" като дясна екстремистка организация.

Реакции на Рубио, Ванс и Мъск

Държавният секретар Марко Рубио обяви в социалната платформа "Х":

"Германия току-що даде на своята разузнавателна агенция нови правомощия за наблюдение на опозицията. Това не е демокрация – това е прикрита тирания. Това, което е истински екстремистко, не е популярната AfD – която зае второ място на последните избори – а по-скоро смъртоносната имиграционна политика на естаблишмънта на отворени граници, на която AfD се противопоставя".

Рубио призова Германия да "промени курса", информира БНР.

Германското външно министерство отговори под самата публикация на държавния секретар:

"Това е демокрация. Това решение е резултат от задълбочено и независимо разследване, насочено към защита на нашата Конституция и върховенството на закона. Последната дума ще бъде на независимите съдилища. Поучихме се от нашата история, че десният екстремизъм трябва да бъде спрян."

Вицепрезидентът Джей Д. Ванс заяви, че АзГ е най-популярната партия в Германия и най-представителната в Източна Германия. Всъщност АзГ бе втора на изборите след християндемократите, а в Източна Германия, където на повечето места наистина е най-популярна ,живеят само 16% от германците.

"Сега бюрократите се опитват да я разрушат. Западът заедно събори Берлинската стена. И тя беше възстановена - не от Съветите или руснаците, а от германския естаблишмънт", написа той в „X“.

През февруари по време на Мюнхенската конференция по сигурност Ванс отказа срещи с германското правителство, а вместо това се срещна с лидерката на партията Алис Вайдел, която не бе сред участниците в конференцията. Тогава той държа и знаменателната си реч, от която стана ясно, че САЩ се отказват от сътрудничеството си със западните си партньори. 

Милиардерът Илон Мъск коментира актуалната публикация на вицепрезидента с думите "съдбата обича иронията".

"Забраната на центристката партия "Алтернатива за Германия", най-популярната партия в Германия, би била най-голямата атака срещу демокрацията", добави той.

Забрана на "Aлтернатива за Германия"

Междувременно съпредседателят на Германската социалдемократическа партия (SPD) Ларс Клингбайл заяви по-рано днес пред "Билд", че новото федерално правителство на страната внимателно ще проучи мотивите на разузнаването и че това може един ден да е повод за забрана на тази партия. 

„Забранителна процедура може вече да е възможност, но за мен не става въпрос за това да произведа сензационно заглавие веднага след това експертно становище“, заяви Клингбайл. Въпреки това той добави: „Възможно е в даден момент да дойде ясно указание и от независимите органи, че трябва да се действа. И това трябва да анализираме – дали това становище дава подобен сигнал.“

В спора относно това дали кандидатите на AзГ трябва да бъдат избирани за председатели на парламентарни комисии, Клингбайл обяви „общ подход“ между ХДС, ХСС и ГСДП (CDU, CSU и SPD).

"AfD е атака срещу Германия", каза Клингбайл пред "Билд".  Те искат различна държава, искат да унищожат нашата демокрация. И ние трябва да приемем това много сериозно", добави той, отбелязвайки, че неговата партия и нейният коалиционен партньор, Християндемократическият съюз на Германия (CDU) и Християнсоциалният съюз в Бавария (CSU), носят "отговорността да защитават нашата демокрация от враговете на демокрацията" и че трябва да вземат решения "много бързо".

Срещу прибързани действия обаче се изказаха повечето политици в страната. 

Отиващият си германски канцлер Олаф Шолц също запази сдържан тон:

„Смятам, че това е въпрос, с който не бива да се прибързва“, заяви той по време на Германския евангелски църковен конгрес в Хановер.

Шолц припомни случаи в миналото, при които опити за забрана на партии са се провалили пред Федералния конституционен съд в Карлсруе – например при крайнодясната партия NPD. „Против съм прибързани решения.“

С него се съгласи и изпълняващата длъжността федерален министър на вътрешните работи Нанси Фезер. Според нея, съществуват „високи конституционни пречки“ пред евентуално забранително производство.

„Не бива да се изключва тази възможност, но трябва да се подхожда с голяма предпазливост. В никакъв случай няма автоматизъм.“

Фезер уточни, че Федералната служба за защита на конституцията действа независимо.

„Службата има ясен законов мандат – да се бори срещу екстремизма и да защитава демокрацията ни“, заяви тя. Новата класификация на „Алтернатива за Германия“ като „гарантирано крайнодясна“ е резултат от обстойна проверка, обобщена в около 1100-страничен вътрешен доклад, който няма да бъде публикуван.

„Не е оказван абсолютно никакъв политически натиск“, увери политичката от ГСДП.

Предишното определение на партията като „подозрителна за крайнодясна“ вече беше потвърдено от съдилища, а и новата оценка също ще бъде прегледана от независими съдии.

AзГ отхвърли заключенията и ги нарече политически мотивирани. Лидерите Алис Вайдел и Тино Хрупала говориха за „тежък удар срещу германската демокрация“ и обвиниха правителството в опит за дискредитация и криминализиране на партията преди евентуална смяна на властта. Според тях това е „целенасочена намеса в демократичния процес на формиране на воля“. AзГ възнамерява да се защити по съдебен път и вече е подала жалба чрез кантората „Хьокер“, твърдейки, че класификацията е „очевидно незаконосъобразна“.

Зам.-председателят на партията Щефан Бранднер нарече това „нечестна тактика в борбата срещу единствената опозиционна сила“. Той заяви пред агенция dpa, че е било „несуверенно“ Фезер да направи новата оценка в последните дни на мандата си. Новото правителство встъпва в длъжност във вторник.

Сара Вагенкнехт, лидер на новата лява партия BSW, също разкритикува решението, наричайки го „съмнително и политически контрапродуктивно“.

За разлика от нея, председателката на фракцията на Левицата Хайди Райхинек призова за започване на процедура по забрана на AзГ, тъй като според нея не бива да се допуска „крайнодясна партия да разрушава демокрацията отвътре“.

Политици от Зелените – Константин фон Нотц и Ирене Михалич – бяха по-предпазливи, но определиха новата оценка като „важна стъпка“ за евентуална забрана на партията.

Заместник-председателката на Бундестага Андреа Линдхолц (ХСС) заяви, че участието на депутати от AзГ в президиума или ръководствата на комисии вече е „едва ли мислимо“. „AзГ вече не е обикновена партия“, каза тя и добави, че всеки неин депутат трябва да избере – дали ще напусне партията, за да защити конституционния ред, или ще остане част от „една екстремистка структура“.

Председателят на ХСС Маркус Зьодер нарече решението на Вътрешното разузнаване „финален сигнал за събуждане“.

„AзГ е изцяло крайнодясна екстремистка партия“, заяви той. „Затова за враговете на демокрацията няма място за толерантност. Стената срещу тях остава непокътната.“