СЛАВА АНАЧКОВА

Доходите на всеки десети българин изостават от тези на средната класа в страната, а хората в бедност рискуват да изпаднат в още по-тежко положение, сочи проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2013 година. Тенденцията показва, че близо 700 000 души живеят с доход под 100 лв. месечно, а като бедни се определят 1.5 милиона българи, които живеят с до 150 лв. на месец. В същото време линията на бедност за страната е почти два пъти по-висока, увеличавайки се от 251 лв. през 2014 г. на 286 лв. през тази година.

Според данните от икономическото изследване 47% от хората с доход около границата на бедност са безработни, а само 26 на сто са пенсионери. Въпреки това от института изчисляват, че в най-голям риск да изпаднат „в дълбока бедност“, са децата и възрастните над 65 години.

Към момента застрашени са около 100 000 пенсионери и 205 000 деца, които живеят с под 100 лв. на месец, твърдят икономистите. В същото време други 440 000 пенсионери и 335 000 малчугани са на границата и при влошаване на икономическата обстановка в страната, могат също да се присъединят към групата на хората с нисък социален статус.

Основната причина за негативната тенденция е фактът, че трайно безработните родители не могат да осигурят адекватно образование на децата си в резултат, на което те също остават извън пазара на труда.

За да се променят обстоятелствата от ИПИ съветват държавата да съсредоточи усилията си за подобряване на образователната система, както и за представяне на възможност за по-гъвкави форми на обучение за семействата с повече от 3 деца. Това са предимно ромски семейства, чийто живот няма да се промени със социални помощи, а с трайна заетост, категорични са икономистите.

Парадоксът е, че част от мерките на правителството за подобряване на демографската политика е насърчаване на раждането на три деца, което на практика означава да има още повече бедни, ако не се случат образователните реформи.

Що се отнася до възрастното население то ще бъде спасено от бедност с по-адекватен фокус върху пенсионната и социална система. Полезните мерки в тази посока включват стимули за лични спестявания през целия живот и по-дълго участие на пазара на труда. Самата пенсионна система пък ще може да разчита на повече средства, ако разходите за социални помощи бъдат извадени от бюджета на Националния осигурителен институт, смятат икономистите.

Лошото според тях е, че безработицата ще продължи да бъде факторът, който ще влошава социалния статус на населението. Причината е, че на този етап хората без доходи нямат финансов стимул да се върнат на пазара на труда. По-голямата част от тях се намират в т.нар. капан на безработица, защото евентуалните им доходи, ако работят, ще са много малко по-високи от социалните помощи, предоставени от държавата. От ИПИ изчисляват, че ако един човек се откаже от субсидиите, за да си намери работа, ще получава едва 18,4 процента повече на месец.

От години гарантираният минимален доход, въз основа на който се изчисляват всички социални помощи е замразен на 65 лева, за сметка на това линията на бедност се е вдигнала над 30 процента. Логиката подсказва, че при подобен ръст, гарантираният минимален доход също би трябвало да се увеличи, но според ИПИ това ще струва между 125 млн. и 164 млн. лева годишно допълнителни разходи за социално подпомагане.