М.Р.А. от жк "Гоце Делчев" печели окончателно интересно дело срещу Столична община, а осъдените дори са отказали да обжалват пред ВКС.

Искът на човека, който е хронично болен, е на основание Закона за защита от дискриминация - че:

"...ответникът е изградил и поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа му като лице с увреждания до публични места".

Присъждат му и сумата от 5000 лева като частичен иск от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, потиснатост и унижение, чувство на „затворник” поради затруднения му достъп до по-голямата част от публичните места в квартала, в който живее.

Според текста на закона, общината следва "да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения".

Историята

Човекът е диагностициран с множествена скрелоза-цероброспинална форма и долна спатична парапареза-тежка степен още през 1999 г. и се придвижва с инвалидна количка, а освен долната част на тялото парализирана е и едната му ръка.

"... за да може да се придвижва с количката, е необходимо освен пътната настилка да е равна, да няма бордюри, прагове, да няма счупени плочки... Ако количката се използва по неравна пътна настилка, създава опасност за това той да падне от нея, а самата количка да се счупи", което и се е случвало.

В неговия - иначе уж престижен - квартал обаче е ремонтиран, и то частично, един единствен булевард. Всички останали улици или изобщо нямат тротоар и е принуден да се движи по пътното платно, или имат такъв, но са осеяни с дупки, счупени плочки, липсващи плочки, имат неравна настилка, която прави невъзможно придвижването на количката по тротоара, констатира Софийският районен съд. Страдалецът подробно изрежда в иска си и кои улици има предвид в района. А свидетелка по делото дори казва, че "най-брутална" е пешеходната пътека на ул. „Георги Измирлиев“ и бул. „Тодор Каблешков“.

"Безобразие било да е изпълнена по този начин. Имало праг и трябвало да се засили и да форсира количката... Най-малките задни колела се запречвали заедно с предните и не можел да продължи движението."

На много места пък или няма изградени асансьори, или не са в изправност.

Също по свидетелски показания става ясно, че дори само за да си купи храна,...

"... когато не работели двата асансьора срещу магазин "Билла" на бул. „България“, ищецът бил принуден да отиде от другата страна и да се прави на автомобил, който прави обратен завой."

М.Р.А. заявява пред съда, че е безправен, потиснат, унизен и „затворник” в собствения си град. Както и че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, е дискриминация.

Съдебно-психологичната експертиза е категорична, че човекът, който е с 95% инвалидност, преживява негативни емоции почти при всяко свое излизане в квартала, чувства се притеснен, напрегнат, често унизен поради ситуациите, в които изпада и невъзможността му да се справи сам и т.н. Вещото лице заявява ясно, че болният мъж прави разлика между неудобствата на самата болест и неудобствата от липсата на възможност да направи съвсем елементарни неща, като например да изпрати детето си до училище. Т.е. - различава онова, което болестта му е създала, от допълнителните ограничения, които външната среда му причинява.

И още малко детайли от делото

Според присъствали на делото процесуалният представител на общината се държал странно - да не кажем цинично. При разпита на вещото лице, което е провело беседа с болния, човекът от общината се изказал в смисъл - че той така или иначе се чувства зле от това, че има МС - а не от градската среда.

Също по думите му - са му осигурявали "безплатен транспорт". Само че -  първо транспортът не е безплатен, а се заявява една седмица занапред и се плаща от клиента, освен това транспортната фирма, която получава щедри пари от общината, никак не била любезна.

"Първото ни заседание се проточи до 16:30 часа и след като излязохме от съда, бусът го нямаше. Обадихме се по телефона и ни казаха, че е "много късно"- трябвало да се е бил прибрал до 16:00 часа.

Наложи се М. да се придвижва с количката пеша нагоре до кръстовището на булевард "Цар Борис III", където е Гражданското отделение на съда и "Тодор Каблешков" ( от другаде няма как заради неравностите). След това да продължи отново с количката до пазара на кв. Борово, където да вземе 204 и да се прибере.

Всичко това, освен че амортизира количката, създаде риск от това да свърши акумулаторноата батерия и той да остане "закотвен на улицата".

На фона на цялото това безхаберие, юристът на общината се исказва в съда колко много привилегии общината предоставяла", разказа ни възмутен източникът ни.

Съдът

"Високите скосявания на тротоарите, неизграждането на скосявания в двете части на тротоарите, неработещите асансьори и разместените плочки поставят труднопридвижващите се хора, включително ищеца, в неравностойно положение в сравнение с другите хора. Поради това съдът намира, че е налице дискриминация по белег увреждане", произнася се в решението си СРС.

Категорично е, че ответникът - общината, би трябвало да отговаря за свободния достъп на хората с увреждания и до улици, паркове, пътни съоръжения чрез изграждането на елементи на инфраструктурата, които да улесняват тяхното придвижване. А такива елементи на достъпна среда би трябвало да са: пешеходните пространства, кръстовища и пешеходни пътеки, елементи на преодоляване на различни нива, достъпни места за паркиране, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементи на обзавеждането на достъпната среда. "Ответникът не е доказал да е изградил елементи на достъпната среда", отсича съдът.

Общината жали гражданското дело пред Софийския градски съд. И губи и там.

"Според изричното изискване на чл. 53, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, както и до морските плажове", отсъжда и втората инстанция.

СГС напълно се солидаризира с решението на колегите си от районното ниво, като потвърждава и присъденото парично обезщетение.

Общината, както казахме, въобще не обжалва пред ВКС.