Отваряте сутрешния вестник. „54% от българите харесват Русия“, пише в заглавие в. „Дума“. Ако сте абонат на този вестник, има голяма вероятност да попаднете и на новия брой на в. „Земя“. „Мнозинството българи харесват Русия“, гласи тамошното заглавие. Продължавате да четете - „61% не подкрепят налагането на нови санкции“, е подзаглавието на „Дума“, а в „Земя“ - „Сънародниците ни са против налагането на нови санкции от страна на ЕС“.

А, ако съседът ви е докопал отнякъде новия брой на в. „Стандарт“, тогава може да си ги размените на пейката пред блока и да прочетете и нещо различно. Е, чак пък различно. „Българите са привързани към Русия“, пише изданието, което преди години излизаше на синя хартия. Даже и БНТ съобщи, че „българите продължават да харесват Русия“.

Така изглеждат заглавията на част от българските медии. Всички цитират едно изследване на общественото мнение, проведено от „Алфа рисърч“ по поръчка на Европейския съвет за външна политика. Това са заглавията, с които са решили да предадат на публиката най-важното.

Кое изследване всъщност?

Други хора обаче се информират по друг начин. „Все повече българи не харесват политиката на Русия“, е заглавието на „Капитал“. Същото послание е малко по-подробно развито в заглавието на „Дневник“ - „Все повече българи са негативно настроени към Русия заради конфликта в Украйна“. Вестник „Преса“ внася още малко объркване по темата със заглавието „Българите симпатизират на Русия, но искат членство в ЕС“. „24 часа“ избират да заложат на числата - „България в НАТО и ЕС искат 63%, а с Русия – 33%“.

В онлайн изданията най-често може да срещнете изречението „Българите продължават да харесват Русия“, а тук-там и с допълнение - „но не и като модел за развитие“. Обяснението е, че по този начин представи новината агенция БГНЕС, а всички останали са извършили действието copy/paste.

Кой казва, че в България няма медиен плурализъм?

Всички тези различни интерпретации всъщност представят едно и също изследване на общественото мнение, което показва колко сложен е въпросът с отношението към Русия и което дава прекрасна възможност на всеки да си подбере необходимото число за подкрепа на определена теза. Затова и всички заглавия са верни.

Да, наистина 54% казват, че имат положително отношение към Русия, но 29,6% вече симпатизират по-малко на Москва след анексията на Крим. В Европа обаче повлияните негативно от събитията в Украйна са два пъти повече. Почти две трети от българите не подкрепят нови санкции, но още повече – 76% подкрепят политиката на българското правителство по кризата в Украйна като „умерена и балансирана като член на ЕС и НАТО“.

Изследването изобразява ясно разделението в българското общество – две трети подкрепят настоящия прозападен път на развитие на страната, докато една трета предпочитат България да върви заедно с Русия.

Малко над половината българи са на мнение, че страната ни трябва да спазва ангажиментите си като съюзник в НАТО и ЕС.