България е осъдена от Съда на Европейския съюз да заплати общо 2 милиона евро заради неспазване на сроковете за въвеждане в националното законодателство на две ключови директиви в областта на авторското право в цифровия свят.

Решенията са взети от базираната в Люксембург институция и касаят нарушения, за които Европейската комисия е сигнализирала още през юли 2021 г.

Двете директиви: цифров пазар и онлайн предавания

Става дума за:

• Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар

• Директивата за авторското право, приложима за някои онлайн предавания.

Срокът за транспониране на двете е изтекъл на 7 юни 2021 г., а България не е уведомила ЕК за пълното въвеждане на текстовете в националното право. Комисията започва наказателна процедура, като на 19 май 2022 г. изпраща мотивирано становище, но страната ни отново не реагира адекватно.

Текстовете на двете директиви целят модернизация на авторското право в условията на цифрова среда, защита на носителите на права и по-добро разпространение на съдържание в ЕС.

Закъсняло изпълнение и оттеглена част от иска

България в крайна сметка приема нужните законови промени едва на 1 декември 2023 г. и уведомява за това ЕК. Поради това Комисията се отказва от искането си за периодични глоби, но настоява за еднократни плащания — по 1,63 млн. евро за всяко от двете нарушения.

Съдът, отчитайки БВП и платежоспособността на България, намалява тази сума и постановява страната ни да плати по 1 милион евро за всяко от двете нарушения.

Политическа криза не е оправдание

Българската страна изтъква като смекчаващи обстоятелства продължителната политическа нестабилност (четири правителства и парламентите между 2021 и 2023 г.) и ефекта на пандемията от COVID-19.

Съдът отхвърля и двете аргументации. За политическата криза той посочва, че вътрешни обстоятелства не освобождават държавите от задължения по правото на ЕС. А по отношение на COVID-19 подчертава, че ако европейските институции са смятали, че пандемията възпрепятства транспонирането, сроковете са щели да бъдат удължени.

Разпокъсано законодателство не е достатъчно

България твърди, че част от изискванията на втората директива вече били отразени в действащи нормативни актове. Съдът обаче подчертава, че Директивата не е посочена изрично в националните текстове, което прави транспонирането непълно.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".