Президентът Румен Радев злоумишлено нарушава Конституцията и извършва държавна измяна с искането за референдум за еврото – и двете едновременно са основания за импийчмънт според основния ни закон. С евентуалното му отстраняване от поста той цели да се превърне в жертва, която успешно да го катапултира на партийно-политическия терен, и да оглави антиевропейско и проруско политическо обединение. Ето защо:

Злоумишлено нарушение на Конституцията

Президентът Радев не просто съзнателно, а съвсем злоумишлено нарушава Конституцията на България с предложението си за референдум за еврото, защото много добре знае, че това е противоконституционно – дори юридическият му секретар Крум Зарков подаде оставка на това основание.

Още по време на консултациите за съставяне на правителство в 48-ия парламент, на срещата с парламентарната група на „Възраждане“ на 9 ноември 2022 г. той не само категорично им отказа да свика референдум за еврото (с идеята им то да бъде отложено до 2043 г.), но и много добре се аргументира за това.

Радев заяви на Костадин Костадинов и колегите му следното:

„Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори, е невъзможно. Също така и по Конституцията има ограничения. Също така е ясно от международното право, че международните договори имат приоритет, когато те са ратифицирани от националното законодателство, особено когато се касае за Европейския съюз. Европейското право има примат, пълен, над нашето национално право“.

Когато Костадинов изтъкна, че еврото трябва да се въведе едва когато достигнем 90% от доходите в ЕС, а дотогава да запазим лева, Радев посъветва „Възраждане“ да следят как се изпълнява планът по Маастрихтските критерии и какво ще е състоянието на еврозоната, за да постигнем по-добри параметри. „Но е важно ние да се стремим към покриването на тези критерии, защото те са добро и за българската икономика, и за българските граждани“, каза президентът, признавайки, че влизането в еврозоната е желана национална цел и стъпките към нея са неизбежни по договора ни за еврочленство.

Можем да се откажем от еврото само ако излезем от ЕС

След като „Възраждане“ не успя чрез парламента да свика референдум за отлагане на еврото до 2043 г., заедно с ИТН се опита да оспори пред Конституционния съд отказа на Народното събрание на 7 юли 2023 г. за такова всенародно допитване. В свое решение от 8 февруари 2024 г. КС реши (само с един глас против), че отказът е законен и даде обстойни разяснения защо този референдум е противоконституционен. Според съда приемането на еврото е „предварително и обвързващо условие“ за страна, подписала договора за присъединяване към ЕС. И, базирайки се на терминологията на БНБ, че евроинтеграцията, включително до приемането на еврото, представлява „еволютивно развитие“, ясно казва, че България не може едностранно да си избира от коя дата да влезе в еврозоната. Можела е известно време да отлага, докато е в „чакалнята“ (валутно-курсовия механизъм ERMII), но пак само с оглед движението напред, до покриването на критериите за приемане на еврото. А самото решение за датата за приемане на еврото не може да взема едностранно сама, вземат го единствено органите на ЕС след изпълнение на конвергентните критерии, като финалната дума е на Съвета на ЕС.

Президентът много добре знае за това решение на КС. Само преди два месеца, на 13 март на среща със студенти в Пловдивския университет ясно заяви, че не може да наруши Конституцията, подписвайки указ за референдум, и че с подписване на договора за влизане в ЕС сме поели ангажимент да въведем еврото. Сега обаче президентът съвсем съзнателно нарушава Конституцията, предлагайки по същество същия въпрос за референдум като „Възраждане“, но с формулировка за отлагане поне с 1 година (неизвестно колко), а не до 20 години. И така заблуждава гражданите, че резултатът от референдума би довел до валидни правни последици, при невъзможно едностранно ревизиране на еврочленството от българска страна. Иначе казано, ние може легитимно да се откажем от еврото само ако решим да напуснем ЕС. А Радев и съмишлениците му уж не искат това. Цинизма си той неслучайно демонстрира тъкмо в Деня на Европа.

Държавна измяна чрез сриване на демокрацията в полза на Путин

Президентският патос бе насочен към страдащите от ниско обществено доверие институции, затова Радев безпрецедентно адресира обръщението си освен към народа и към Народното събрание, но без да говори от трибуната на парламента. Посяга към пряката демокрация, уж търсейки оздравителен ефект и за представителната. В същото решение КС обаче напомня, че според нашата Конституция тези две форми на осъществяване на държавната власт са равни по ранг, но и двете се основават на върховенството на правото, на върха на което е самата конституция. А с нарушаването ѝ Румен Радев на практика извършва държавна измяна, подривайки и двата източника на суверенитет – пряката и представителната демокрация.

Остава да се докаже и че инициативата му е инспирирана от външна сила, за да е налице държавна измяна съвсем по юридическа картинка. Но и на ниво политически анализ е ясно коя външна сила има изгода България да спре евроинтеграцията си. И то тъкмо в момент, когато геополитическият ред е напълно разклатен, а Евросъюзът се опитва да се консолидира. И само два месеца преди конвергентния доклад и последващите очаквани положителни решения за присъединяването ни към еврозоната от 2026 година. Очевидно е, че Путинова Русия след Орбанова Унгария и Фицова Словакия търси да прилапа и Радева България в своята имперска орбита от сателити. И в резултат да спре развитието ѝ.

Кой (си) пожелава импийчмънт

Има напълно сериозни основания за импийчмънт на президента, но за целта са необходими 160 гласа в парламента. Максималното възможно мнозинство за отстраняването му е от 150 гласа – с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и ДПС-ДПС – формациите, които твърдо са заявили подкрепа за еврозоната. „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, както и коалиционният партньор в управлението – ИТН, са категорично за референдума. БСП и ДПС на Доган още не са се изказали по инициативата на Радев, но не може да се очаква да подкрепят импийчмънт, независимо дали ще гласуват против референдума или изобщо няма да участват в гласуването по електорални причини. (БСП и ДПС по-късно излязоха с позиции за референдума - вижте тук, б.р.)

С хода си за референдума Радев дава заявка, че тръгва към политическия терен, стремейки се не просто да обедини антиевропейски парламентарни сили, но и граждани, които или са против еврото, или само се страхуват и колебаят. Манипулацията, че еврото може да бъде отложено, а иначе не сме против въвеждането му, е същата като тази, че мирът ще дойде, ако на Украйна спрат да ѝ дават оръжие. Ако Радев и Костадинов искат честна битка срещу еврото, трябва просто да застанат зад позицията да си вдигнем инфлацията и бюджетния дефицит и тогава със сигурност може още дълги години, колкото си пожелаем, да сме извън еврозоната. Ако честно искат мир в Украйна, могат най-малкото да призоват руския агресор да се изтегли от територията ѝ, а не да казват, че Западът захранва с помощите си войната. Но хора като Радев и Костадинов нито търсят решения, нито искат да носят отговорност за тях.

Радев сам се импийчна от българската история

За Радев е много по-изгодно след сигурното отхвърляне на референдума в парламента, за което се иска обикновено мнозинство, да последва импийчмънт, за да се изстреля в ролята на жертва на партийно-политическия терен. Освен че няма изгледи за такова голямо мнозинство, не е разумно и да му се прави такава услуга. По-добре е той сам да подаде оставка, защото това е следващият задължителен ход след инициативата му – иначе завинаги ще пропусне възможността и ще трябва да доизкара мандата си с тежки репутационни загуби. Ходът на Радев обаче прави услуга и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, защото отново открива хоризонт за управленско партньорство между тях – заплахата за европейското бъдеще на страната може да стане основание за такова, каквото беше войната в Украйна за сглобката.

Дали е агент за влияние на собствената си глупост и болни амбиции или на чужда воля, или пък и на двете, не е съвсем ясно. Факт е, че президентът Радев вече сам се импийчна от историята като последния саботьор на европейска България и дестабилизатор на държавата в тежко време на ескалираща глобална несигурност.

Дойче веле