Алилуя!

В БСП има признаци на европеизация. 

Врагът на еврото Румен Гечев я напуска.

Защо? Защото чашата на търпението му преляла. А защо е преляла? Защото БСП не подкрепила предложението на президента Румен Радев за референдум за приемане на еврото.

Подозирам, че на ул. "Позитано" №20 в София никой няма да плаче за Гечев.

От вътрешния преврат срещу комунистическия диктатор Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. тази партия се опитва да докаже, че иска да стане европейска и все не ѝ се удава заради такива като Гечев.

За родените след 1996 г. ще припомня, че той беше икономически министър в правителството (1995-1997 г.) на Жан Виденов, което остана в историята с това, че доведе България до най-дълбоката ѝ икономическа и политическа криза от падането на комунизма до наши дни.

Политиката на това правителство позволи олигархията да ограби с лоши кредити и да доведе до умишлен фалит 16 банки, изгаряйки пожизнените спестявания на хиляди българи.

Политиката на това правителство позволи на приятелски кръг от близки до БСП бизнесмени да изнесат незаконно големи количества зърно, от което последваха опашки за хляб и скок на цените му.

Политиката на това правителство предизвика годишна инфлация от 570% през 1997 г. и доведе българския лев до обменен курс от близо 3000 лева за един щатски долар.

Политиката на това правителство докара средната българска месечна заплата докъм 10 долара, а пенсията - докъм 5 долара.

Кризата, предизвикана от това правителство, извади на практика цяла България по улиците денонощно в студа да му иска оставката и предизвика гневна тълпа да разбие вратите на Народното събрание, довеждайки страната до ръба на граждански конфликт.

Политиката на това правителство постави България на колене пред Международния валутен фонд - страната ни беше принудена да въведе валутен борд, т.е. да предаде паричния си суверенитет, срещу спасителен международeн заем.

Валутен борд означава, че националната банка губи правото си да управлява парѝте в обращение, а тяхното количество се определя от валутния ѝ резерв умножен по фиксиран валутен курс.

Т.е. този, който днес тръби, че България не е готова за еврото, е един от пряко отговорните за изоставането в икономическото развитие на страната ни, защото кабинетът на Виденов се противеше допоследно на препоръчваните от международните кредитори и инвеститори реформи.

Този, който днес е загрижен, че отказвайки се от лева, сме щели да загубим несъществуващия си от 1997 г. паричен суверенитет, е един от отговорните за загубата му.

За родените по време на управлението на Виденов и след него ще припомня, че неговият кабинет отказваше да подаде молба за членство на България в НАТО и казваше, че по-добре би било на мястото на Алианса да има "общоевропейска система за сигурност", включваща и Русия. Как ви се струва тази идея от днешна гледна точка?

Какво стана с членовете на това правителство? Понесе ли някой от тях някаква отговорност за това, което то причини на България?

Нищо подобно. Виденов преподава икономика в Пловдив и основа свой "Ляв съюз за чиста и свята република". Икономическият му министър преподава икономика в София.

Вместо да отговаря пред съда, Гечев е редовно в телевизора (беше и в парламента) и прави икономическа политика, дава съвети за еврото.

Но още по-невероятното е, че се намира кой да му вярва. Феноменални са търпението, наивитетът и безпаметността на българина. (Затова референдумите у нас са опасни).

Знам, че сега ще ме обвинят, че не споря с икономическите тези на Гечев, а го атакувам ad hominem. 

Но той не заслужава дори да бъде оборван, защото сам се е компрометирал и делегитимирал като икономист, прилагайки "компетентностите си" в управлението.

Въпреки това си струва да се каже, че плашейки българина с еврозоната, просто преповтаря (като дявол Евангелието) критиките на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц към единната валута, с които самите държави от еврозоната се съгласиха - че еврото е проект за икономическа интеграция, който не е подплатен с достатъчно политическа интеграция. От дълговата криза 2010-2015 г. еврозоната направи много, за да запълни този дефицит - и с банковия съюз, и с фискалния компакт, и с Европейския механизъм за стабилност.

Подобно на други икономисти от своя вид, Гечев приписва реални икономически проблеми в еврозоната, предизвикани от конюнктурни фактори, на единната валута, без те пряко да произтичат от нея, а от промени в международната икономическа среда (например, предизвикани от пандемията и от войната на Путин в Украйна) или от лошо управление, каквито бяха случаите в Гърция и Кипър).

Приемането на еврото било свързано със "сериозни рискове" за българската икономика, която е най-слабо развитата в ЕС", пише Гечев в съобщението си за напускане на БСП. А колко развити бяха и пред какви рискове се намираха икономиките на балтийските държави, които приеха еврото в годините на кризата му (Естония - 2011 г., Латвия - 2014 г. и Литва - 2015 г.)? Те, горките са си нямали Гечев да ги предпази. Защо никой не говори за рисковете, които поема България, като се назлъндисва пред еврото? Защо никой не разсъждава какво следва от оставането ни в периферията на ЕС в днешните геополитически реалности?

Защото сме в България, страната в ЕС най-уязвима от кремълската пропаганда, в хор с която пеят "авторитети" като Гечев и националните медии им дават широка трибуна.

Както казваше преподавателят ми по международна журналистика Енчо Господинов, "не САЩ, България е страната на неограничените възможности".

Но пък, както казваше Негово величество, "да гледаме на положителното". А то е, че БСП от днес е дегечевизирана. Т.е. имаме социалистическа партия с една крачка по-близо до Европа. 

Колкото по-малко гечевизъм в редовете на социалистите, толкова по-европейска, по-млада и по-голяма БСП. Тази партия години наред се самоубива, защото стратези като Корнелия Нинова и Гечев я държаха в плен на най-остарелия, носталгичен и ретрограден електорат, който биологически я доведе до стопяване и положение на второстепенна, номинално лява политическа сила, клоняща към битовия консерватизъм, национализма и путинизма на Виктор Орбан и социалните утопии на СИРИЗА. 

Това беше лошо не само за БСП, но и за България, защото в отсъствието на убедителна левица, проевропейска коалиция от традиционни, системни, центристки партии е невъзможна, което отваря широк терен за популистка екзотика от рода на "Величие" и "Меч" и за крайнодясната "Възраждане". В тях много от някогашите избиратели на Ниновата и Гечевата БСП видяха по-адекватни свои представители.

Напускането на Гечев е знак за здравословна диференциация в българското ляво, която наблюдаваме на много места в Европа - традиционна социалистическа партия и крайнолява "Непокорна Франция" във Франция; социалдемократи, леви (Die Linke) и движението на Сара Вагенкнехт в Германия; социалистите и техните коалиционни партньори от крайнолявата "Да се съберем" (Sumar) в Испания, социалистите и работническата партия в Белгия, Движението за промяна (PASOK-KINAL), приемник на социалистическата ПАСОК и отделната комунистическа партия в Гърция.

Тази диференциация е здравословна, защото ориентира избирателя - кой кой е и за какво се бори, отделя ясно реалното от номиналното и прави коалициите по-ясни и по-лесни, особено за страни като нашата, където те са неизбежни.