Българите, които вярват в конспиративни теории, са се увеличили през последните години. Това показва изследване на „Евробарометър“. Над 57% вярват, че правителствата създават вируси, а над 50%, че крият лекарство за рак.

Математически това изглежда странно за държава, в която хора и партии се амортизират толкова бързо и се сменят със следващите кандидати на толкова бързи обороти, че вече не е останал българин без пряк или косвен досег с политиката. Я чичо ще има общински съветник, я втори братовчед депутат, я на лелята на балдъзата му съседското внуче ще е направо министър. И също така това е държава, в която в политиката се влиза предимно да се краде.

Е, как тогава, мили приятели, никой не е откраднал поне едно вълшебно хапче срещу рак? За лична употреба, не за другите. Едно време, например, на бай Тошо елитът си караше кроасанчета от Виена. Ама тайно, щото социалистическият човек официално презираше капиталистическите лиготии и ядеше здрав, корав хляб, омесен от ръцете на революционери и сълзите на буржоазията. По-ниските етажи от елита ги ядяха по луксозните хотелски ресторанти, дето иначе бяха само за чужденци. Още по-надолу елитът не ядеше кроасани, но с роднински връзки се уреждаше да взима опечен днес хляб, докато останалите чакаха по опашки. После имаше елит на магазинерките, на келнерите, на месарите, на автотехниците – все хора, които от стоките в работата си първо зареждаха дома си, после даваха на приятели и накрая за обикновената маса нямаше нищо... Имаше даже един виц за професор по физика, който като си пийнел, се представял за барман. А жена му го оправдавала с думите: „Той моят като се напие и почва да се големее.“

Та, точно в тая държава да има нещо тайно, недостъпно за масата, а никой да не го е откраднал за лично ползване – айде не на мен тия. Затова и се учудих, че въпреки това, всеки втори вярва в укриваното лекарство срещу рак. Явно друга натрапчива черта на българина е надделяла по тая тема – а именно, винаги да се чувства прецакан. Ако сме честни, цялата ни история е описана като едно голямо прецакване. Дето аха-аха да ни тръгне добре животът и хоп! Появи се някой изедник да ни прецака, нас, невинните агнеци. Още с Аспарух така се почва. Хубаво, тръгнал от мизерните степи, яздил, яздил и къде забил пръта с конската опашка? Баш на кръстопътя между Европа и Азия. Не успя да поязди още седмица и да ни настани някъде около Айфеловата кула. Или пък на някой ласкав средиземноморски плаж. А и на Рейн какво му е – вярно, времето е лошо, ракията не става, но па пълно с работливи франки и алемани. Сега щяхме да си караме мерцедесите и да си свиркаме. Или германците щяха непрекъснато да мрънкат, че някой друг им е виновен, не се знае. Та, от Аспарух до днес винаги се намира някой да скапе прогреса ни и най-вероятно затова не сме се добрали до заветното хапче. Кой знае – сигурно всички съседи около нас имат, но си траят? А само ние, приятели, сме прецакани? Има нещо гнило, казвам ви. Елитът е виновен!

Между другото, тази тенденция стана много отчетлива. Едно време Октомврийската и всички подобни революции бяха справедливата битка на гладния работник срещу капиталистическия изедник. Обаче в новото време работникът и капиталистическият изедник взеха вече да не се различават много по финансови възможности. Един добър работник може даже да взима повече от професор и келнер взети заедно. Ето, вижте шофьорите в софийския градски транспорт. Докарват с добавките по 3-4 хиляди. Келнерите също, без да броим бакшишите. А един професор я вземе 2500, я не. Лекарите и те. За разните му там -лози: – биолози, еколози, технолози да не говорим. И стана много трудно за износителите на работнически революции от Москва да съберат достатъчно гладни, унизени и отрудени работници, които да събарят враговете в Европа и да инсталират удобни на Кремъл правителства. Затова руснаците си създадоха нова омерзена класа – на неелитите. Хора, които нерядко взимат повече пари от елита, имат собствени къщи, западни автомобили, правят абитуриентски балове като малки холивудски сватби, почиват в Гърция, абе нищо не им липсва. Освен малко между ушите, но то па не може всеки да е професор... Та, за какво биха могли да бъдат насъскани тия добре нахранени – срещу даскали и доктори с наполовина на техните заплати, освен ако не им подшушнеш, че въпреки всичко, елитите с нещо тайно пак успяват да ги прецакват? Например, с някое тайно хапче срещу рак, което само те си знаят и поделят? С измислен ковид и ваксини, с които да ги зомбират и заробят? С демонско евро, което да ги обезчести? С 5G, с което ги разболяват и контролират? С екоенергия, с която им спират православните атомни централи? Със закони, които дават права на хомосексуалните, с отваряне на границите за хора и стоки? И те вярват, псуват първо във фейсбук, после отиват на хорото пред Народния театър, а след това при „апостолите“ (иначе евродепутати и медийни магнати) в НДК и вдигат юмрук за революция. Не за парче хляб като едно време, а срещу елитите. Ония, дето много са учили по Софията и по Харварда, ония, дето много са чели и пътували, ония, дето иначе ги лекуват, елитите на образованието. И за правото да ги смачкаш, защото си тъп, прост и опасен.