Пеевски е малък Путин

Да не се делим на русофили и русофоби. Да се обединим всички срещу Делян Пеевски. Тази реплика често се чува от устата на някои русофили.

Само че това противоречи на елементарната политическа логика. Защото няма как хем да си русофил, хем да си против Делян Пеевски.

Пеевски е един малък Путин. Ако зависи от него, в България ще стане същото като в Русия – липса на закон, преследване на политическия опонент, ограничаване на свободата на словото.

Всъщност у нас в последните години, в които управляват Пеевски и ортакът му Бойко Борисов, това е горе-долу картинката.

Да, вярно, не е чак като в Русия. Но това е само и единствено, защото все пак сме в ЕС. И това слага спирачки на Пеевски, който в противен случай категорично би се разпищолил по путински.

Покрай референдума за еврото, иницииран от президента, има опасност Пеевски изведнъж да се окаже целия в бяло. Евроатлантическо бяло.

Да се надяваме обаче, че прозападните хора няма да се подведат по това. Както навремето една част от тях се подведоха по юмрука на президента.

Пеевски никога не е бил евроатлантик. Още преди да се обяви против помощта за Украйна. И никога няма да бъде.

 Дерибействането му се разпростира не само върху един регион, а върху цялата страна.

И това се вижда все по-отчетливо. Стига да има кой да гледа.

"Умните и красивите" да не ругаят народа си

Инициираният от президента референдум е отвратително активно мероприятие в услуга на Кремъл. По този въпрос няма две мнения.

Реакцията на т.нар. либерално-демократична общност обаче не беше адекватна. Дори беше груба политическа грешка.

Този референдум безспорно не трябваше да бъде провеждан. Има достатъчно законови основания за това.

Но твърденията, че референдумите са само и единствено зло, а българският народ е изключително прост и не трябва да бъде питан за нищо, не водят доникъде.

И докато ги разпространява високомерно, либерално-демократичната общност ще продължи да получава не повече от около 300 хил. гласа на парламентарните избори. Ще продължи да бъде лимитирана в рамките на жълтите павета. И още един-два по-големи града.

Да, има какво да се желае от образоваността и политическата култура на българския народ. Но това важи за всеки народ.

Обясненията как в Швейцария има вековни традиции в допитванията, а ние тук нямаме такива, не издържат на елементарна критика. Както е известно, всеки дълъг път започва с една крачка, която тук, в България упорито отказваме да направим.

Преди десетина години във Великобритания се проведе референдум за Брекзит. И привържениците на Брекзит надделяха с минимална разлика.

Тамошните "жълтопаветници" бяха категорично против Брекзит. В Лондон и в другите големи градове в подкрепа на членството в ЕС гласуваха 60-70 и дори над 70% от избирателите.

Има основателни съмнения, че този референдум е станал жертва на руски хибридни атаки.  Въпреки това никой във Великобритания не заяви, че народът е прост, че Русия се е намесила и за това референдумът не е валиден. Както често се случва у нас.

Защото това е демокрацията. Всеки може да се убеди в нейните недостатъци след само 5 минути разговор със средния избирател, както е казал Чърчил.

Но демокрацията не може да важи избирателно, а избирателите не трябва да се презират. Те трябва да се образоват и да се уважават.

Освен това либерално-демократичната общност често демонстрира двоен стандарт по отношение на референдумите. Например – за нея референдумът за електронното дистанционно гласуване, който се проведе преди десетина години у нас, е хубав.

Да, електронното дистанционно гласуване е хубаво. Но двойните стандарти не са хубави.

Българските умни и красиви либерал-демократи започнаха да напипват вярното послание напоследък. Те аргументирано изтъкват, че са политически последователи на Васил Левски. Защото искат "чиста и свята република", в която всички са равни пред закона. И да сме равни с другите европейски народи, разбира се.

Но има още какво да научат от Левски. По негово време българският народ е бил по-прост и от сега.

Но за разлика от много свои съмишленици Левски не е стоял някъде отстрани – например в Букурещ. И не се е задоволявал само и единствено с това да ругае простия български народ.

Напротив – тръгнал е сред този народ, за да го просвещава. Да му повишава политическата култура. Да му отваря очите.

Това е неговата уникалност, неговото величие. В България имаме много герои, но Апостола е само един.

И в крайна сметка Левски е най-големият и най-успешният български политик. Защото това, за което е работил, се е случило, макар и 5 години след неговата гибел.

Трябва да се признае, че политиците, представляващи либерално-демократичната общност, очевидно започват да схващат това. И бяха по-умерени в коментарите си за референдума.

В социалните мрежи обаче настана огромна вакханалия по темата. И тя със сигурност няма да остане незабелязана от "простия народ".

Всичко, което кажат "умните и красивите", може да бъде използвано срещу тях. И със сигурност ще бъде - от кафявите медии, кафявите политици, русофилите.

И в крайна сметка ще навреди не просто на изборните резултати на "умните и красивите". А на прозападната кауза, която те с основание защитават.

Референдумите, изборите и съмненията около тях

Към резултатите от референдумите и дори от изборите винаги трябва да се отнасяме критично. Например – тези дни за пореден път има всенародни чествания на Априлското въстание.

Ако обаче през януари 1876 г. се беше провел референдум да вдигнем ли въстание през април резултатът щеше да е 1% "за" срещу 99% "против". До там се е простирало "Пиянството на един народ", описано от Иван Вазов в "Под игото".

Днес гореспоменатият Васил Левски е всепризнат за най-великия българин. Само че ако имаше парламентарни избори през 1872 г. например – тогава организацията на Левски е достигнала своя връх – то тази организация можеше дори да не прескочи бариерата от 4%.

Образованото малцинство със сигурност е най-важният политически фактор във всяка една държава и във всеки един режим. Само че при демократичните режими образованото малцинство налага своето мнение чрез убеждаване и политическа агитация - това не е мръсна дума.

Всички други варианти водят до някакъв вид диктатура.