В Будапеща десет хиляди души протестираха вчера срещу законопроект  за защита на държавния суверенитет, предложен от правителството на Виктор Орбан. Той би ограничил дейността на медии и неправителствени организации, получаващи парѝ от чужбина. Критиците го сравняват с руския закон за "чуждестранните агенти" и смятат, че той ще доведе до потискане на свободата на словото и гражданското общество, предадоха световните медии.

Протестиращите се събраха близо до парламента, изразявайки тревога, че новите мерки ще доведат до наблюдение, обиски и глоби за организации, смятани за заплаха за суверенитета на държавата. В отговор Орбан заяви, че политическите дейности не трябва да получават външно финансиране и че Унгария трябва да следва примера на други държави.

Очаква се законопроектът да бъде одобрен от парламента, където партията на Орбан има мнозинство от две трети от депутатите.

"Да" на политическите спорове, "да" на свободата на словото, но "не" на чуждестранното финансиране", каза Орбан, цитиран от унгарската агенция МТИ. "Що за човек би се борил срещу собствената си страна? Що за човек би се гордял, че възпрепятства обновяването на 50 унгарски болници и що за човек би имал господар вместо родина и ще търси ползи от Киев и Брюксел, а няма да търси любовта на унгарците", добави той. "Всичко това бе премахнато в Америка и е време Унгария да последва този пример", каза Орбан и добави, че тези, които са замесени в политиката, не бива да получават финансиране от чужбина.

Различни държави имат закони, регулиращи финансирането и дейността на медии и неправителствени организации, като някои от тях са критикувани за ограничаване на свободата на словото и гражданското общество.

В Русия Законът за "чуждестранните агенти" изисква НПО и медии, които получават финансиране от чужбина, да се регистрират като "чуждестранни агенти" и да бъдат подложени на строг контрол. Съгласно този закон бяха на практика спрени малкото независими медии и беше забранена правозащитната организация "Мемориал", която документираше престъпленията на съветския режим. В Китай Законът за управление на чуждестранните неправителствени организации ограничава дейността на международни НПО, като изисква те да работят под наблюдението на държавни органи. В Турция законите за борба с тероризма се използват за ограничаване на независими медии и граждански организации, като някои журналисти и активисти са преследвани по обвинения, свързани с националната сигурност. 

В САЩ има няколко ключови закона, които регламентират статута и дейността на неправителствените организации (НПО) и медиите. Това на първо място е Законът за данъчно освобождаване на НПО. Според него неправителствените организации могат да получат статут на освободени от данъци съгласно Раздел 501(c)(3) от Кодекса за вътрешни приходи, което им позволява да функционират като благотворителни организации. Законът за честността в комуникациите (Communications Act of 1934) регулира радио- и телевизионните оператори и създава Федералната комисия по комуникации (FCC), която следи за спазването на медийните стандарти. Законът за свобода на информацията (Freedom of Information Act, FOIA) позволява на гражданите достъп до федерални документи и информация, освен ако те не са класифицирани поради съображения за сигурност. 

Законът за чуждестранните агенти (Foreign Agents Registration Act, FARA) – Изисква организации и лица, които работят от името на чуждестранни правителства, да се регистрират и да разкриват своите дейности. Това изискване обаче не води нито до забрани  и последващи репресии както в Русия, Китай и Турция, а в бъдеще - вероятно и в Унгария. В САЩ свободата на медиите е гарантирана от Първата поправка на конституцията, която FARA не отменя.

FARA е приет през 1938 г. с цел да осигури прозрачност в дейността на лица и организации, които работят от името на чуждестранни правителства или интереси. Той изисква тези субекти да се регистрират и да разкриват своите дейности, финансиране и връзки с чуждестранни принципали.

Прилагането на FARA понякога поражда дебати за свободата на медиите и неправителствените организации. Той е обект на предложения за реформи, които целят да подобрят прозрачността и да намалят регулаторната несигурност. През декември 2024 г. Министерството на правосъдието на САЩ предложи изменения в регулациите, които значително променят начина, по който законът се прилага.

Една от основните промени е свързана с така наречените "търговски изключения". Досега организации, които промотират търговски интереси на чуждестранни компании, можеха да избегнат регистрация, ако дейността им не беше пряко свързана с политически интереси. Новите предложения премахват термина "пряко", което означава, че повече организации ще трябва да се регистрират, ако техните дейности дори косвено подкрепят политическите интереси на чужда държава.

Освен това, Министерството на правосъдието предлага промени в начина, по който се етикетират информационните материали, за да се адаптират към технологичните промени през последните години. Това включва нови изисквания за прозрачност при разпространение на съдържание, свързано с чуждестранни интереси.

В Европейския съюз действа Регистър за прозрачност, в който до публикуването на този текст включва близо 14 500 организации.  Организациите, представляващи каквито и да са интереси трябва да се регистрират, като условие да имат контакти с институционалните представители на Съюза. Това е регистър, осигуряващ прозрачност в работата на институциите и адресиран преди всичко към гражданите, за които те работят, а не обслужващ интересите на властите. Освен това Регистърът за прозрачност не служи като основание за никакви ограничения или репресивни мерки спрямо регистриралите се в него лица и организации.  

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".