Една вечер едно болно малко момиченце лежи в леглото и казва на майка си:

"Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче."

Майката е Астрид Линдгрен и тя започва да измисля истории за тази Пипи – момиче със свръхсили, което живее съвсем само и е напълно различно от останалите деца. Така се ражда една от най-известните литературни героини в света.

Днес „Пипи Дългото чорапче“ навършва 80 години.

Отхвърлена от издателствата

През 1944 г. нито едно издателство не иска ръкописа на „Пипи“. Тя е прекалено дързка, прекалено нестандартна. Почти като самата Линдгрен, която също не отговаря на типичния образ на жената по онова време – пуши, има къса коса, кара кола.

На 19-годишна възраст, като стажантка във вестник, тя забременява нежелано от женен мъж – главния редактор (тогава на 48). Ражда сина си тайно в Копенхаген и с тъга го оставя в приемно семейство. Три години го вижда рядко, докато работи като секретарка в Стокхолм. Самотата и необходимостта от самостоятелност се превръщат в централни теми в нейните детски книги.

По-късно се омъжва и успява да върне сина си при себе си – но за него това е травматично, защото иска да остане при приемното си семейство. Сълзите му толкова я трогват, че тя решава винаги в книгите си да застава на страната на децата.

През 1945 г. Линдгрен изпраща ръкописа за втори път и печели награда за най-добра детска книга за момичета.

„Пипи Дългото чорапче“ е преведена на 77 езика и продадена в над 65 милиона екземпляра.

Пипи е бунтарка, забавна, смела и надарена със суперсили – може дори да вдигне коня си. Тя показва на децата, че не е нужно да си като всички останали, за да успееш в живота.

За Астрид Линдгрен това е началото на литературния ѝ успех. Тя започва да пише активно – „Майстор детектив Блумквист“, „Роня, дъщерята на разбойника“, „Мио, мое Мио“ и др. Детството ѝ в южния шведски град Вимербю вдъхновява и „Децата от улица Трумба“ и „Ние, децата от Булербю“ – символ на идилията далеч от съвременния градски свят.

Точно като Пипи, Линдгрен остава бунтарка до края на живота си. Защитава правата на децата и животните, ангажира се политически. Умира през 2002 г. от вирусна инфекция, но историите ѝ са безсмъртни.

Днес нейните деца и внуци управляват компанията Astrid Lindgren Company, базирана в Стокхолм – мултимилионен бизнес, посветен на наследството ѝ.