Избирането на Карол Навроцки за президент на Полша е събитие с дългосрочни последици както за вътрешната политика на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз. Навроцки, издигнат от десницата и подкрепян от бившата управляваща партия "Право и справедливост" (PiS), е представител на консервативно-националистическия лагер, който години наред беше в конфликт с институциите на ЕС по въпроси като върховенството на закона, независимостта на съдебната власт и свободата на медиите.

Президентът на Полша е главнокомандващ на армията, но може и да блокира закони с вето. Това е проблем както за курса на реформите в Полша, така и за ЕС.


„Навроцки е проамерикански, про-Тръмп политик. Той е по-радикален спрямо ЕС от италианката Мелони, но може да се нареди на една линия с унгареца Орбан. Това е много сложна ситуация за ЕС“, коментира избора директорът на полската фондация „Батори“ Кшищоф Издебски.

Фотофинишът на изборите между двамата кандидати показва колко разделено е полското общество. Това се усеща както в Полша, така и в цяла Европа.

В Полша – конфликт между президент и правителство

Победата на Навроцки създава т. нар. съжителство между правителство с проевропейска ориентация (начело с Доналд Туск) и президент от противоположния идеологически полюс. Това може да доведе до законодателна парализа, тъй като президентът има право на вето. Приемането на съдебни и антикорупционни реформи може да се окаже невъзможно без съгласието на президента, което ще забави отпускането на средства по европейския План за възстановяване.

Потенциалният институционален блокаж може да предизвика нови избори или засилване на поляризацията в обществото.

Недоверие в Европейския съюз

ЕС прие правителството на Туск като партньор в нормализирането на отношенията, но с Навроцки в президентството реформите, изисквани от Брюксел, може да се окажат непостижими.

Още по време на изборната кампания Навроцки предизвика вълнения с изказванията си както в Брюксел, така и в Берлин.

Той неведнъж критикува ЕС, заявявайки, че неговата страна няма да позволява да ѝ налагат правила. Това предизвика сериозни главоболия в Брюксел, тъй като очакванията към Полша са големи. Тя се е превърнала в основен силов център в ЕС.

Германия пък заяви, че не отпада необходимостта от силна връзка между Франция, Германия и Полша. Германо-полското сътрудничество е „фундаментално важно“ за Европа, посочи канцлерът Фридрих Мерц. Новият президент подкрепя Украйна и смята за необходимо да се увеличат средствата за НАТО и за въоръжаване. Но той смята САЩ, а не ЕС, за основен съюзник на Полша.

Оливър Льов, директор на Немския полски институт, очаква значителни промени в отношенията между Полша и ЕС.

„Полската политическа сцена е преобърната, ще трябва да се реорганизира – и това означава нови главоболия за Европа“, каза той в ефира на WDR. В европейската политика ще стане „доста сложно“.

Въпросът е и колко независим ще остане Навроцки. Той не е член на опозиционната партия PiS, но е избран и подкрепен от силния човек в PiS, Ярослав Качински.

Що се отнася до помощта за Украйна, Льов очаква малко промени.

„За Полша Русия е ясният враг.“

В същото време Навроцки е бил по-предпазлив по въпроса за помирение и тясно сътрудничество с правителството на Зеленски.

ЕС очаква напрежение с Полша по други ключови въпроси. Теми като миграцията, върховенството на закона и климатичната политика вероятно ще останат обект на спорове.

Изборът на Навроцки е политически сигнал и за Източна Европа: той показва, че националистическите и евроскептичните сили в региона запазват влияние, дори при наличието на либерални и проевропейски правителства. Победата му е стратегическо предизвикателство за Туск и за ЕС. Тя няма да върне автоматично Полша в евроскептичния курс, но значително ще затрудни напредъка към европейска интеграция и възстановяване на доверието.